- Момчил ще е - съм рекла и после съм затворила очи.

Беше в същата година, кога на Стоян Чембера магарицата се опули с бяло пуле а в Долната махала бяс бе хванал псетата.
Същата тая година порой зяля селото та издави посевите и годината бе гладна и страшна.
После тръгна мор по животинките ...

Падна здрач и в стаичката стана мрачно.
Стана и тури още едно дърво в огнището, но то бе мокро, засвистя само и тънка струйка дим се източи нагоре.
Вятърът навън се бе усилил и начесто се втурваше през комина , та стаичката се изпълваше ...

Да ми беха рекли някога , че на тридесет и три:

- ще вея студентска фуста из разните ми ВУЗ-ове...

Познах го отдалече - стоеше по - встрани от другите и смутено пристъпяше от крак на крак...
Винаги го е плашила столицата, многото хора, трамваите.... Така и не се научи кой номер автобус да вземе за да дойде при мен.
( Веднъж беше се проб...

Да разкажа ми се ще в тази историйка за едни от най - знаменателните, най - очакваните събития в моето детство - панаирите.
Всяка година , малко след Свети Дух, парка на моето селце се изпълваше с шарени сергии пълни със жадувани играчки...

Рече вчера приятелчето ми bapha "Да напишем, Ренка...за думите!", на шега го рече, и сетне го написа :) Написа го прекрасно!
Повлияна от неговия постинг, реших да се опитам с мои думички да напиша за тях, за думите.

Влакът пее всеки път различна песен.
Мисля си дори, че той просто припява на това , което в душата на пътника, на песента на душата припява.
Влакът днес звучеше тъжно, объркана бе песента му...

На valsodar, за това :
Ами, напиши нещо весело, нещо циганско

Зарекла се бях - дорде ми трае сесията - никакво писане тук!
Но...нека ви разкажа, белким ми се върне добрият вкус в устата, че от два дни все ми нагарча.
Така...

Мдааа, правилно сте прочели - пускам кепенците!
И причината за това носи съскащото име сссесссия :(

Да посветя искам това разкаче на Даниел Герчев (Бати Диди),с когото споделих детсвото си , на селската бара, покрай която и в която премина то, и на върбите по брега и, на моята махала - Маньова махала.
Маньова махала, мястото на моет...

Викат, че майчина клетва най - тегне, най - хваща...
Така разправят хората от моя край, от Плевенско.
Видите ли ей тая поляна, прегорялата, тъй я помня откак се знам, и преди мен тъй е била - и трева не никне на нея.

Последните слънчеви лъчи се поспряха за малко на прозореца и отминаха на запад.
Скоро щеше дасе смрачи, но аз не бързах да стана от диванчето, така уютно ми бе тук, в бабината стая.
Наобяд се бях натъпкала порядъчно с пълнени чушки и ...

Не се сърди , баща ми, дето ще те изтипосам тук в целият ти колорит, нали сам ми викаш, че който не те харесва - няма вкус!
И прощавай, дето ще издам , че все прегаряш ракията - нали знаеш, че аз така, прегоряла я обичам...