Севда протегна ръка и докосна за кой ли път детското челце.
Гореше.
Тя се приповдигна, разкърши изтръпналата си снага и с отмалели нозе се запъти към вътрешната соба.

Тодоро, либе Тодоро,
Я излез либе на порти,
Покрай порти да мина

      Не бе от разговорливите и рядко можеше да го видиш  седнал в кръчмата, с другите селяни.
Минаваше, купуваше туй онуй от бакалията и се прибираше към къщи.
Ако некой го подкачи или пита нещо -  ще отвърне, ала туй бе рядко.