Нападалите есенни листа , като с килим покриваха дворчето.
Но не приличаха да са увяхнали, а сякаш цяло лято са събирали жълто от Слънцето, та да грейне сега селската къща.
И мекичко бе по тях да се стъпва, та затуй не даде на Тодор да ги сбере, благо и бе да ги гледа - та не приличаха ли тези листа на тях самите, и те в есента на живота си.
Живот......дорде се обърнеш и той се търколил!
Ето, вече ще станат, близо петдесет години как се водят с Тодора.
А сякаш вчера се видяха за първом!
Йордана се завъртя на пруста,и влезе в стаята, да си сипе кафенце.
Не бе оставила тя градските си навици.
Обичаше, като стане след пладне , да си сипе чашка кафенце и да седна на масичката в двора.
Харесваше и миризмата на почва.
Затуй бе накарала Тодор , преди двайсет години още , да се преместят на село, в тази къщичка.
Децата нека си стоят в града.....те на градско се настояха.....
Тодор и направи всякакви удобства , кога дойдоха , и сам ги направи.....
Златни ръце имаше тоз човек, и те - ръцете му, не можеха да стоят току така, без работа, все правеше нещо, все нещо майстореше.
Бързо го научиха местните и няма - няма току се провикне някой през дувара:
- Тошооооо, Тошо бе, ела бре комшу, каруцата ми се счупи!
Или:
- Комшу бе, тая канелка можеш ли я оправи!
И той на никой не отказваше, все ходеше да помогне.
Йордана пък, даваше на жените рецепти за градски сладкиш.
Те от първом много-много не я любеха, че се носеше по - така облечена и косата си правеше на шик сасон, ала тя бързо ги омая с домашен ликьор от орехчета и те взеха да и симпатизират.
Знаеше Йордана как да спечели сърцата им.
Виждаше - отрудени жени бяха, простичко гледаха на живота и малко радост имаха, та все намираше за какво да ги попита, дето знае , че ще ги зарадва:
- Како Димке, да вземеш да ми дадеш рецептата за онези курабий, дето завчера ми донесе от тях.
Моят Тодор не спря да ги хвали......а ако имаш време да ми ги направиш, че аз като теб няма да мога.
И Димка - щастлива.
- Стоянке, вчера видях щерката ти Лилка - такваз хубост не бях виждала.
Знаеш - и в град съм живяла, и с хора съм се срещала , ала няма какво да си кривя душата - по хубаво девойче не съм виждала.
На теб се е метнала, како Стоянке, виждам аз....
То си ти личи и на тебе хубостта още .....
Да вземеш да дойдеш в нас.....на ликьорче, да си говорим по женски......
И Стоянка - просълзена.
И така, спечели тя селските жени, хем завинаги ги спечели, а туй не бе лека работа.
И ето ги с Тодор, прехвърлили вече седемдесетте, но нейният ликьор все не свършаше, а мъжът и все така нещо майстореше.
Ей го и сега - накачулили го дечурлигата , колелетата им поправя.
Данка приседна на масичката и се вгледа в Тодора.
" Не те подмина времето, Тодоре.....остаря и ти мъжо. Ей те, сгърбил си се, побелял.....
Сал очите ти същите - като на времето ме гледаш, и ръцете ти.....все не спираш с тях.....все нещо работиш....
Остаряхме и двамата, Тодоре.....а помниш ли какви бяхме
Живот, мъжо, живот.....дорде се обърнеш и той се търкулнал "
Йордана отпи от кафето си и се отнесе в спомени.
Тъкмо бе завършила гимназията .
Хората и - неуки, искаха единственото им чедо, макар и женско, да се изучи, и не пожалиха средства и труд да го сторят.
Йорданка завърши със среден успех, никога не блестеше с кой знаеш какви качества, но това , което я отличаваше от другите беше смехът и.
Имаше такъв един, звънлив, приятен смях и той радваше хората около и.
Намери си работа като продавачка на билети в местният театър.
Харесваше и да работи там, виждаше известни хора, някои даже се ръкуваха с нея.....
Там, в театъра се запозна с Тодор.
Той беше сценичен работник.
Правеше декорите, мъкнеше куфарите на актьорите, угаждаше на капризите на актрисите - беше незаменимият, безимен човек във всяко представление.
Няма кресло за дадена сценка - Тодор ще намери!
Някой актьор се напил, закъснява за представлението - Тодор ще ходи да го домъкне!
Веднъж, дори му се случи да излезе на сцена.
Трябваше да каже една реплика само - " Каретата ви чака , мадам", но той много се вълнуваше и репетираше непрекъснато тези думи.
"Мадам" се играеше от г-ца Дора - млада и недотам талантлива актриса, която печелеше симпатии повече с красотата си, отколкото с някаква дарба.
Г-ца Дора, така и не разбра за трепета , с който Тодор почистваше гримьорната след нейното пребиваване там, нито пък усети вълнението му, кога една вечер го помоли да и подаде палтото.
Иннтересът и бе насочен към други, недотам млади мъже, които можеха да задоволят прищевките и за нови дрехи , изкуствени, лъскави бижута и вечери в елитни ресторанти.
Тодор не бе забелязал Йордана, кимваше и всеки път, кога се разминаваха в коридорите, но дори и незнаеше името и , дорде една вечер не бяха останали до по-късно в театъра и си тръгнаха заедно.
Беше хубава, лятна вечер.
Представлението бе минало добре и те се поздравиха за успеха му, чувствайки се част от него.
Той - с декорите, направени от ръцете му, тя - с продадените билети.
Тодор я покани на сладкарница.
Ядоха по торта, пиха модният тогава шейк и той я изпрати до вкъщи.
От тази вечер почнаха да се виждат по - често.
Той харесваше смехът и, нейната непосредственост му допадаше - бе момиче, много по-различно от актрисите на сцената.
Бе девойка, с чисто сърце, като смеха си - истинска.
Бе свежа, не носеше грим и бижута......като г-ца Дора, например.
След година се венчаха .
Йордана бе хубава булка, Тодор - притеснен младоженец....
От тогаз бе минало много време, цял един живот......
Данка допи кафенцето си и се запъти към дъното на двора, дето мъжът и бе наобиколен от махленските дечурлига.
Поправяше колелото на едно от децата и им разправяше нещо , та малките го бяха зяпнали - шумата да се подпали под краката им - хич няма и да усетят.
Йордана се приближи и неволно се заслуша:
- Та тъй....и рицари съм играл и лоши царе......
Всяка вечер , различна роля ми даваха.
Ех, бях млад тогаз, не като сега......и имах черна коса, до раменете я носех.
Веднъж играх с една велика артистка, ала вии не я знаете
Тя се казваше г-ца Дора.....беше много красива.....
Та така....Много пиеси, много нещо.....
Йордана се отдалечи тихо, почти на пръсти.
Влезе вътре в къщата, пирседна на диванчето и очите и бавно се пълнеха със сълзи.
" Туй ли ти е била болката бе Тодоре, туй ли си таял толкоз години!
Къде са ми били очите , мъжо , та не съм го видяла.
Уж познавам сърцето ти, как не съм разбрала....."
Старата жена избърса очи, погледна иконката на стената, и ....грях, негрях - взе решение.
Идеше време да слага вечерята.
Йордана стана, нареди масата, сипа на нея си ликьорче - на мъжа си - ракийка и седна да го изчака .
- Ха, стъпи бе Тодоре, стъпни по-бързо де - подкачи го тя , кога отвори той вратата - какво си ми закретал, а, едно време каква стъпка имаше, мъжо....
- Ба, имал съм- отвърна старият човек, но види се- драго му беше така да му каже Йордана .
- И едно време....и сега...все съм си същият.
- Аааа, не ми ги разправяй ти на мене, Тодоре - засмя се жена му - помня те аз какъв мъж беше, нали за туй побързах да те взема - говореше му тя , и като го погледна хитро, продължи:
- Хм, като се сетя само как те оглеждаха и сега даже, яд ме хваща.....
- Къде са ме оглеждали, бре Данке - смутено продума Тодор и се изчерви като младеж.
- Ух, Тодоре ам`че как ще видиш , като все в работа се улисваше, бре мъжо.
Нали за туй, като искаха да те сложат на сцената и чух Директора да вика:
" Не, не го давам аз Тодор за сцена, без него.....за никъде не сме.
На сцената всеки може да се кълчоти, ала като неговите ръце.....втори не мога да намеря"
Да, тъй викаше Директора, аз лично го чух...
Тогаз и оназ` шаврантия , г-ца Дора дето и викаха ...... и тя се бе огледала в тебе....харесала те бе, че ти си беше хубавец...
Идва тя при мене веднъж и ми вика :"Данче, тъй ми викаше тя- Данче, абе познаваш ли онзи младеж, с хубавите коси.....
- Кой младеж , г-це - правя се на луда аз - Тодор ли?
- Той , той....същият - отвръща ми г-ца Дора и очите и светкат , като на мачка.
- Е, че как да не го познавам, ам`че той ми е годеник!
Тъй и рекох!
А ти не ме знаеше тогава, Тодоре .....излъгах я аз, ала вече бях те залюбила и виждах , че тя ти има мерак....,
Гледах да те запазя за себе си, мъжо, че такъв мъж не бе за изпускане....
Ами да, тъй направих , Тодоре!
Така говореше старата жена на мъжа си и го гледаше дяволито , а той - смутен и развълнуван от думите и, току подвигаше чашката към устата си и очите му грееха с един нов, радостен блясък.
Като приключиха с вечерята, Тодор отиде та си легна, а Йордана остана да оправи масата.
Когато по - късно го погледна , той беше вече заспал и една чудна усмивка бе спряла на лицето му, та го бе озарила цялото.
Старата жена протегна ръка,та го помилва, и като отправи един поглед към иконката легна и тя до мъжа си .
Есенният ти рисунък ми напомни родопско одеало:))))
живеят си хората заедно, цял един живот разделят, а познават ли се?
Там, в душата на другия знаят ли какво се случва?
За мечтите му - питат ли?
Такива нещица ми се завъртяха в главата.....още са там :)
Поздрави!
Хубав въпрос поставяш - познават ли си душите двама души изживяли живота си заедно!Колко много умират непознати!:(
Сега като го чета , обаче.....малко ми е тромавичко,а?
А и погледни разните му там точки, запетайки , тирета - при мен нещата имат своята логика :)))))
Обещавам да се поограмотя малко, а сега, след като ти четеш творбите ми.....мисля , че е задължително :))))))
Благодаря за отзива!
Усмихнат ден ти пожелавам!
Благодаря ти!
( Докарах ли го, поне малко , а? )
Илиана, благодаря ти за думичките.
Като сравниш " Есенно" с другите ми разкази, ще видиш , че малко по се тътри, и изказ и .....незнам и аз какво.
Но ми харесва историйката.
Я си кажи, сега : Ти би ли послъгала, като Йорданка ? :))))))
Трогната съм от добрите ти думи, усмихнаха ме те!
Хайде, стискай палци - отивам на поредното смахнато интервю за работа :(((
Но най-силно впечатление ми направи "добрата дума"!
Може би видях нещо познато...Знам ли?
Пък и да си призная честно пророних няколко сълзи,ей така от сантименталност!
Ще прочета и другите ти творби!Надявам се и те да са събирали жълто от Слънцето, та да грят като това!
Поздрави ,РЕФФИ!/С 2"Ф":-)/.
Радвам се,че те открих ,благодарение на срещата ни...
Сега по втория въпрос-много е труден!Аз съм най- честния адвокат и там ми е проблема!:)))))))))))))))))
Не знам как бих постъпила ,но определено ще опитам със закачка ,която да донесе радост!:)
.........
Когато четя един разказ първия прочит е най-силен откъв чувствата,които ме заливат.С всеки следващ, тази сила намалява,защото познавам съдържанието и липсва момента на изненада,на напрегнато очакване от развитието на действието.
Този разказ чета вече трети или четвърти път , не последователно,а в различни часове на деня./ох,то сега е нощен час:)/И всеки един прочетен път разказът ми действа с не по-малка сила отколкото при първото прочитане.Много трудно намерих подходящите думички за да оставя двете редчета коментар след толкова пъти прочитане.Дълбокото ми мълчание е най-силния коментар,който ти дадох,но не исках да остане нечут от теб и затова написах и тез две редчета.Прочетен веднъж този разказ,той трудно се изтрива от съзнанието на читателя!/моне от моето!/
Виж, тук всички са мили с мен :))))))
Радвам се, да мога да предам усещания , да се харесват образите, които ми ражда главата :)
Тук , в този ми разказ се питах, дали е благородно да послъжеш , малко де, за да направиш човека до себе си щастлив.
Мечтата на Тодор е да играе на сцена, г-ца Дора да бъде влюбена в него, и ...Йордана му го казва , че е така, за да го усмихне....
На мен ми харесва избора и!
Бих го сторила и аз!
