Не бе от разговорливите и рядко можеше да го видиш седнал в кръчмата, с другите селяни.
Минаваше, купуваше туй онуй от бакалията и се прибираше към къщи.
Ако некой го подкачи или пита нещо - ще отвърне, ала туй бе рядко.
Къщата му бе една от крайните в селото - неголяма къща с пристройка, дето му служеше за работилничка.
Мълчаливият му нрав, караше хорта да го мислят за необичен, безсърдечен човек и малко беха тия, дето познаваха благата му дума.
Чудноват си беше от как го помнеха.
По харектер - затвореняк, ала веднъж се бе случило да избухне, и помнеха яда му.
То бе, когато го накараха да влезе в членство в ТКЗС.
Имаше той една нива - бая голяма беше и цялата бе обградил с овошки.
Когато дойдоха да му кажат, че вече е очуждена ,той ги послуша, послуша па току вдигна брадвата , дето цепеше с нея дърва, и ги погна из двора.
Едвам се спасиха тогаз, живи да излезнат.
На другият ден дойдоха, та го завлякоха в града.
Разправят , че го били в околийското, слагали му клечки под ноктите и такива други нечовешки мъчения.
Наказвали го демек, дето не искал да влиза в общото.
Когато се прибра след няколко дни в селото, на никой не разправи, ала още по се смрачи лицето му .
Следната нощ избухна пожар.
Нечия ръка бе подпалила дръвчетата около нивата му.
Пак дойдоха на разпит, пак го теглиха по разни служби , но той не призна сам да си е подпалил нивата.
Такъв човек бе Майстор Сотир.
Викаха му Майстора, щото от десет села наоколо - като неговите ръце нямаше!.
Не бе да каажеш майстор - къща да ти построи.
Бе от онези, по - фините хора, дето майсторлъка им бе дадълбаят дървото, или да правят от грозното желязо невиждани украшения.
Веднъж го бяха викнали в една богаташка къща да прави таван.
Прави го повече от година, ала когато стана готов и се събра народа да го види.....само се смълчаха.....
Думи не намериха да кажат за тази красота.
Дойдоха, дори от едно чуждестранно списание, та го снимаха този таван, и когто го попитаха как го е направил, майстор Сотир отвърна:
- Бога питайте , или Дявола - аз само ги слушам що ми хортуват.
Не знам даже кой от тях ми хортува...
Бе нисък човек, с тромава походка и вечно брадясало лице.
Зиме и лете не сваляше каскета от главата си, та не знаеха селяните, бяла ли е косата му, черна ли е.
Семейство си имаше.
Стопанката му бе мила, добра женица и той никога не я нагруби, никога не я навика.
Тя бе приела странният му характер, мълчанието му, както и това че нявга по цели нощи се губеше в работилничката, а на утринта, кога дойдеше - подаваше и в ръцете я изкусно резбована дъсчица за рязане, я изящна брошка за малкото и градски премени.
Тя познаваше и жарта му, кога вечер тялото и го възпламеняваше.
Обичаше търсещите му, трескави ръце, и онези мигове в които от лицето му се махаше сърдитият израз и очите му сбираха цялата благост на света.
Дълго време нямаха рожба, затуй кога се сдобиха с дъщеря и акушерката му я подаде в ръцете , Сотир сякаш, като онемял гледаше чертите на новороденото, и само две сълзи показаха бащината му радост.
Кръсти я Румена и тя бе най - голямата радост в живота му.
Но такъв си бе - никога не я нагруби, ала и никога не я погали.
Румена не знаеше, че вечер когато заспеше в пристроената само за нея стаичка, Сотир идваше и дълго време милваше рожбата си, вдъхваше от мириса на русите и коси, и една сладост изпълваше душата му, сладост, която после се прераждаше или в изкусна дърворезба, или в прекасна сребърна гравюра.
Минаваха годините и Сотир го разбираше по това , че момиченцето му бавно, пред очите му, се превръщаше в красива девойка, прекрасна - пред прага на своята все още неосъзната женственост.
Тя започна да се събира с дружки, и понякога позакъсняваше вечер, тогава Сотир се мръщеше и все нещо пуфтеше , та жена му често му викаше:
- Недей така, не я запирай.....мома е вече, ей ги и другите се сбират, не я мисли....
Разумно ни е момичето, Сотире!
И истина бе - не бе Румена лошо момиче, слушаше си хората, не им връщаше думата.
Тая година, в селото пак бяха дошли бригадири.
Всяко лято идваха и с тях живваше селцето.
Бяха млади , весели и хората им се радваха, канеха ги по къщите си.
Те внасяха разнообразие в селският, монотонен живот.
Събираха се вечер по пейките с местните младежи и понякога се случваше да осъмнат там.
Румена и тя ходеше по тези сбирки, и на другият ден развълнувано разправяше на родителите си чутото от тези градски младежи.
Сотир не одобряваше много да се събира тя с тях, но не искаше да застава срещу младостта и, не искаше да я откъсва от вълненията и.
Само едно лошо предчувствие се промъкваше в бащиното му сърце и то не си отиваше, а се загнездваше все по-навътре, все по-дълбоко.
Заесеня.
Бригадирите си отидоха в града а селцето се върна към старият си ритъм.
Но заедно с лятото, сякаш си отиде и усмивката на Румена.
Все по-често я виждаше Сотир умислена, все по-често се застояваше в стаята си.
Някаква бледност се настани по лицето и, вечер едвам - едвам докосваше храната и ставаше от масата.
- Питай я що и е - казваше той на жена си. - Болнава ми се види , нещо.....
Една заран, Сотир работеше една рамка за огледало, когато вратата на работилничката му се отвори и на прага застана жена му - бледна и трепереща.
Сотир вдигна поглед и зачака тревожно - тя рядко влизаше тук.
- Дъщеря ни....Румена......непразна е.....- промълви жена му - Що доживяхме, Сотире......що ще правим сега.
Старият човек се подпре на тезгяха си и гледаше невиждащо пред себе си.
Думите на жена му достигаха до него, като през стена - глухи , неистински...
Той постоя така миг, два и като отмести жена си от вратата , запъти се с твърди стъпки към къщата.
- Не я пропъждай , Сотире......смили се над чедото си, моля те! - плачеше по него жена му, станала на старица от веднъж.
- Доведи я! - изрече той и влезе в стаята.
Румена слизаше по стълбите, към баща си.
Чак сега забеляза той натежалата и стъпка, и гняв помъти разума му.
Дъщеря му застана пред него и сведе очи.
- Поискай прошка, Румено.....помоли му се, дъще....- стенеше до нея майка и.
Румена мълчеше.
Сетне вдигна очи и срещна бащиният си поглед.
Сотир диреше в очите и разкаяние ала се сблъска с една гордост, която той взе за безсрамие, и ръката му сама се вдигна , та удари лицето и:
- Махни ми се от очите....и нивга не се връщай!
Аз дъщеря нямам , това дето го гледам тук - е една уличница!
Не искам да знам повече за тебе!
И като се обърна , излезе от къщата.
Майка и заплака, не знаеше що да прави...
Ако Сотир, завареше дъщеря си тук, един Господ знаеше що може да стори!
Събра дрехите на момичето и се приготви да я отведе в града, там Сотир имаше сестра, щеше да остане при нея .
Замина Румена за града и в къщата на Сотир името и не се споменаваше.
Малко бе селцето, а и града не бе далеч , та се разбра за срама и.
Още по - мрачен стана Сотир, все по-често вдигаше чашката и пиеше по много, а преди туй я лизнал чашка, я не.
В миговете , когато не бе пиян , се затваряше в работилничката си и стоеше там до два дни.
Той знаеше, че жена му тайно ходи до града, и гледаше да оставя пари в къщи.....да има за пътуване, ала никога не попита за дъщеря си.
Веднъж , тъкмо бе нялал чашата си и жена му се прибра от навън.
Тя сложи ръка на рамото му и му рече :
- Мъжко е родила, Сотире - и като изплака , излезе от стаята.
Сотир стана и влезе в работилничката си.
Тогаз не излезе от нея четири дена.
Жена му не го викаше, оставяше му храната само и си излизаше.
След време разбра, че дъщеря му си намерила добър мъж.
Той я обичал и се грижел за детето, а то вече проходило и било гледало понякога като него - сърдито.
Ала Румена никога не попитала за баща си, и това научи....
Една заран жена му го намери в работилничката.
Бе отпуснал глава на тезгяха, все едно заспал.
Разпищя се, надойдоха комший - все едно .....не можеха да го върнат.
На другият ден се събра цялото село - да изпрати Майстор Сотир.
Пратиха хабер и на Румена.
И тя дойде....малко, преди свещеника да го проводи до последният му дом.
Приближи се до ковчега и погледна баща си.
Някак си...смален.....тъжен го виждаше.....
Но той беше!
Нейният си баща беше!
Мъката се спусна в нея ,скова сърцето и , напълни очите и , задуши я.
Тя разбута събраните хора и диреше да избяга, да се скрие за малко....
Втурна се, та влезе в бащината си работилница и там се спря , да си поеме дъх.
Вътре бе тъмно, та дръпна капаците на прозорците .
Обърна се да погледне за последен път бащината си работилничка и ....дъхът и спря!
На масата, пред нея, в прекрасна сребърна рамка стоеше снимката и, като ученичка.
Ръцете и трескаво запремятаха инстументи, разместваха вещи....
От полицата изпадна красиво гравирана гривна.....за нея правена...
Чифт седефени обеци, с чуден обков, стояха скрити в една кутийка, с нейното име отгоре.....
А в ъгъла на стаичката , завито под бяло платно намери малко, медно коритце.
Ръцете на баща и бяха изковали невиждани дотогава, чудати фигурки.
Сложни и изящни плетеници украсяваха страните му, а една нежна , ефирна върволица от малки цветя, като дантела го опасваше цялото.
Майстора бе оставил целият си талант, цалата си дарба в него .
Бе го направил с цялата си любов - на баща и на ...дядо!
Румена се завтече навън, сграбчи изстиналата ръка на баща си и я омокри цялата в сълзите си.
- Прости ми, Тате!
Прости ми ! - шепнеха устата и закъснялата молба.
Той и бе простил!
* Красива Балада * Джанис - Ако В Теб Им...
*** Уникална Балада *** Люси - Deja Vu (...
Имаш усет за тия неща. А от тях има нужда.
Радвам се че те познавам.
Рефина, за красотата няма думи които да я изразят, така че мълча в благовение пред сътвореното.
Продължавай , да даваш вода за жадните и хляб за гладните ! :)
И аз се радвам , че те познавам , но и малко ме е яд на себе си, че се "индивидуализирах" :) когато се срещнахме, можехме да вдигнем по чашка...то, не че е късно де....:)))))
Благодаря ти!
Заслужаваш го!
За талант - незнам, но ми харесва да пиша, радвам се , че ти харесва написаното :))))
01.02.2009 22:57
Каквото и да кажа ще е малко...
Вече си те избрах и ще те чета...
Продължавай, моля те...
Разказваш изумително красиво и трогващо душата!Това е то - бащината любов и ПРОШКА!
Родителите прощават на децата си ВСИЧКО,макар да ги боли...
На един Дъх! Така го написах, започнах го след новините.....
Благодаря ти!
Бащината любов - липсва ми, но не съм я забравила, и...връщам се към нея, в спомените си.
Благодаря ти за добрите думи и.....какво, само с една среща ли ще си останем :))))
Хайде,тъкмо мисля да навивам и evrazol да се видим на чашка :)
Прошката - има магика в тази дума , нали?
А и наскоро ще идва празник, в който се иска прошка, ще ми се на този ден да се запитаме " Защо, аджеба, само днес го правим ? "
Mnogo me trogna.
Produljavai taka.
Be6e za men edin ot nai istinskiterazkazi - pro4eteni tuik.
RRadvam se 4e te otkrih!
Hubava ve4er!
02.02.2009 00:03
02.02.2009 00:15
Разказът ти ме разплака.
Silence
02.02.2009 01:06
Живеем във врееееееме, когато частната собственост се зачита и още нещо...
Нещо хубаво можете ли да разкажете, мечта, расдост. Не казвай че нямаш. Животът е какъвто сам си го направиш?!
Вярно , човече.....много съм важна , а !
Е , няма начин - почерпката е от мен :))))
" Не стреляйте по пианиста - толкоз може - толкоз свири" :))))
Не искам да копирам Чудомир - конщуство ще е .
Уф, знам че имам разни стилови разминявания.....ама нали съм "новичка" - не ме съди строго :)))
На мен ми се случва понякога , и ей така като си поцивря малко, усмивката ми после е по - истинска.
Знам, че и при теб е така, просто си го знам :)))))
Когато ми е носталгично - тъжничка съм си!
Не разбирам от собственост, била тя частна, или нечастна - нямам никаква такава.
Друга ми беше идеята - да поискаме прошка навреме, да почитаме родителите си, докато ги има.....
А мечти - уха, имам си и в повечко даже, все ми викат моите приятели, че главата ми е в облаците:))))))
Чудя се понякога - Как оцеляваш, друже?
Мили са думите ти, а ти знаеш , че твоите ме радват , малко по- така....:)))))
Е , слабост си ми - признавам си го , без бой :))))))
02.02.2009 12:04
Може би се чувствам малко....гузна, и аз , като Румена късничко поисках прошка......и аз като Румена знам , че ми е простено...
Сега, като чета разкази си - е, можеше и да не е толкова драматичен.....но, радвам се , че ти е харесал :)))
Благодаря ти !
Дъщерята е стъпка на баща си; тя и му прилича и е различна; и е него и себе си, но и двамата са достойни люде!!!
Поздрави!
п.п не зная откъде ми дойде определението "стъпка на баща си", но сега като се замисля....нали стъпките са нещото, което оставяме по пътя; те самите се заличават....но пък вече са били...Много хубаво име-Румена, а Сотир малко идва като сатир;)
Много хубав разказ!!!
Приятно ми е , че разказчето те е докоснало!
Благодаря ти за добрите думи!
Разделени сме , за кратко!
Хубава вечер от мен, благодаря ти за добрите думи!
Нещо днес съм страшно емоционална!
Щях да се притесня много , ако не разбрах ,че и на други им се е слручило!:)))))
Не мога да прочета разказа до края!
Започвам отново уж спокойно и пак два реда сълзи.
Мисля си -навярно полудавам .Но не това си ти дете!:)Ти ме разплакваш с тази неверятно истински звучаща творба!Може пък и историите дето съм понаучила покрай работата да ме правят такава неустойчива емоционално,но разбери много трудно го прочетох!
Твоя маниер на писане ме кара да вляза в историята и да съпреживявам с героите .Да се поставя на мястото на майтора/познавам такъв и характера му същия/, на жена му , на дъщеря му и откъдето да погледна все едно виждам-голям майсторлък!
Абе от Плевен ли е -не може да не може!:)
Чудесна си !Прегръщам те с обич!Илиана
Живееше в селото на баба ми - Горни Дъбник, и имаше едно духало в работилницата си.
Аз му помагах :))))
Носех му вода, заливах върху една наковалня червеното желязо и парата ме гореше по лицето....Той минаваше за лош човек, но ми разказа такива легенди - за самодиви, вампири, караконджоли и всякакви други страхотии....
Него вече го няма, но се сещам за него, много често.
Не се натъжавай от разказчето - не е това....
Гузна съм, Илиана...от това се роди разказа ми....
Гузна съм.....
Чесно да си призная и аз си бях любопитна като малка- гледах как с духалото раздухват огъня ,как коват желязото ,как му турят шарки пътуващи ганосари!
Това сега е невъзможно да се види ,но тогава го имаше!Даже съм помагала!
После ходех и в арабски работилници и гледах как коват съдовете ,как ги украсяват!
Припомнях си детството и чувството за свобода ,която ме владееше тогава!Невероятна свобода която днешните деца съм убедена ,никога няма да усетят!Реката ,топлите вирове ,чистия пясък ,уханната трева!Цветята- и те като ,че ли бяха повече!:)))))))))
Чудесно е написано!Топло някак си и истинско!Българско!:)
Благодаря ти отново!:)
Добра е идеята и написването на постинга. Днес подрастващи и младежи не могат да усвоят книги на Вазо дори, защото езикът и описанията съдържат прекалено непознати думи. Езикът ни днес се англонизира Употребата на оригиналния български отблъсква. Освен, ако има начин да се превежда на съвременен младежки език Усеща се превъзходството на автора над героя. Така той остава неприемлив, необичаен, като човек и като разказ. Изразът " Кръсти я Румена " няма как да е верен. Кръщаването е ритуал ,а семейството и затова са я кръстили и сигурно са били в църква за да благодарят, че след години са сбъднали мечтите си. Нали не искате да внушавате темерутство с разказите си?!
Виждам, че имате усет за писане и затова ви написах по вече, за да продължите мисията си
Поздрав!
Кръстил Румена - дал и това име!
Не познавам много добре лексиката на бълг. език, и не това искам да демонстрирам.
Аз не съм Автор.
Не знам още , коя е моята мисия , но тя едва ли е писането.
Тук, в блога си, се разтоварвам, радвам, ядосвам.....и какво ли не-:)))
И....не, Г-жо.....не искам разказчето ми да звучи темерутски и то не звучи така.....
Да, аз пиша от осем месеца.....нека да намеря стила си сама, а дотогава ще си пиша по този начин , с герои нелогични, необичайни, неприемливи!
Благодаря ти!
Знаеш ли, издирвам една книга
(чийто автор не знам, за да е по-гадничко), в която били събрани предания от Югозападна България.
Писах в интернет - нищо.....
В заглавието и имало думата " моста" - само това знам, но е била много хубава, така ми каза моя позната, но това е инфото с което разполагам.
Чувал ли си нещо за нея, много ми се ще да я намеря :)))))))
Затова и не се връзвай на заядливи реплики от хора, които... айде, тоя път няма да им коментирам възможностите :)))
Писането е важно за теб самата, действа ти добре, дава ти също толкова много, колкото и ти на нас чрез него, така че си пиши без изобщо да ти пука, кой и как ще приеме прочетеното !
Демек, бъди себе си, а пък то, само времето ще си покаже дали си успяла да развиеш таланта си във вярната насока.
Всеки единт талант има нужда от изява, за да се развие в правилната си посока.
Инак, ако слушаме само критиците му, сме обречени на нескончаема посредственост и сивота :)
По принцип , моите герои са само като проводник на послание, някакво.....
То е стигнало до мен по един начин, аз го предавам по друг, мой си....И така!
Виж, аз дори не редактирам постингите си, оставям си ги така , с правописните грешки даже, и то не е от неуважение към четящите ги, в никакъв случай!
Просто тук са моите "чернови", написани на един дъх, необработени.....но моите първи опити да предам послания, да ги споделя....така - "сурови" още, нередактирани....
Вчера се видях с приятелче, попита ме дали си пазя черновите.....и аз се опулих!!!
Ами до вчера, аз триех написаното в компютъра и ми оставаше само това , дето съм качила в блога си!
Та седнах, копирах ги от блога си и ги направих в папка!
Едва вчера :)))))
Хич не ми се ще , след мое разказче да почне едно циврене, хей така само.....:)))))
Благодаря ти за милите думи.....ще се пробвам обаче и малко хумористично, по натам де, та....да видим що ще излезне...:)
Хубав ден ти желая!
03.02.2009 16:51
Може би на финала ще е по-добре Румена да каже: "Простил си ми, тате, благодаря ти!" Защото иначе ти го обясняваш като автор, а би могло да стане от само себе си.
Само така си мисля....
Поздрав!
Ама ....вече го написах в онзи си вид!
Да, възклицателното накрая не ми седи много добре, и на мен не ми седи.....
Знаешли, аз вече си пазя черновите на разказите :)) и там бих могла да вмъкна твоят край, защото наистина ми харесва,но.....само ако ти ми позволиш :)))))
Благодаря ти от сърце!
Много ти благодаря!
П.П Ценни са ми тези съвети , наистина!
Ех, ако имам моя книжка - така ще се казва!
Много ти благодаря!:)
(Добре ли стоят на хартия ? )) :)
03.02.2009 23:09
Лека нощ!
Радостно е, че при теб нещата се раждат готови за живот и понякога се чудя кой кого води - историята тебе или ти историята , която разказваш ?!
Стилът ти си е лично твой, специфичен и неподлежащ на копиране, което си говори на мен само едно - написаното е било винаги в теб и е чакало само времето си, за да излезе на белият свят - завършено, семпло и въздействащо .
Така че... напомням си пак за обещаният автограф след време, което не ми се вижда вече, чак толкова далеч в бъдещето ! :)
Абсолютно те подкрепям, че прошката не трябва да се иска само на определена дата в календара, а всеки ден. И прошка не само от тези, с които е свързано ежедневието ни, но прошка и от Бога. А мисля, че може би е по-важно да успеем да простим сами на себе си, да заспиваме с чиста съвест...
Желая ти много успехи във всяко твое начинание.
Знам, че ми е простено, те - родителите , прощават.
Но аз, аз дали си простих!
Това ме мъчеше, докато пишех разказа, и още ми тегне, но...научих се да искам прошка , дори и когато видимо не съм сбъркала...
Дано се науча и сама да си прощавам.
Благодаря, за добрите думи!
Да хубаво, има критика - но това че имало две - три думи дето не били използвани точно -не спря сълзите ми.
Казвам това с ясното съзнание и като имам предвид произведенията на Яворов, Пелин, Чудомир..........
Невероятна си!
Подостри перото си и продължавай!
Чакаме с нетърпение следващият разказ!
Не, не давам :)
Благодаря , за добрите думи - върти ми се следващото разказче в главата, нека се "понамести" малко, нека се пооформи....
Искам да мине време, натоварих се от лошите неща които се случват, от детеубийства...., реални кошмари.
Не можах да избягам в книгите, днес ще се кача в планината, да се порадвам , да се поотърся...
След това...дано те зарадвам!
Усмихнат ден ти желая!
Твоите разкази са за едно предаване, което аз виждам редом с онези едновремешни майстори на перото. Защото не съм срещал някой да пише по този, същият начин както тях.
04.11.2012 18:03
And how you can get same results for your reffina.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...
I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:
http://best-wp-seo-plugin.com
Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.
It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your reffina.blog.bg website to help boost your rankings as well.
Find out more here:
http://best-wp-seo-plugin.com