Севда протегна ръка и докосна за кой ли път детското челце.

Гореше.

Тя се приповдигна, разкърши изтръпналата си снага и с отмалели нозе се запъти към вътрешната соба.

Другите деца спяха под общата черга  в дъното на стаята и личицата им бяха отпуснати в една чиста, сънна блаженост, която дотежа още повече на тревожното майчино сърце.

Съмваше.

Първите бледи лъчи на слънцето, бавно се отпрявяха към селцето, докоснаха покривите на малките къщи и се спряха в близкият върбалак.

Севда докосна леко мъжа си.

Той отвори веднага очи и тя срещна тревожният въпрос, стаен в тях.

- Все така е, Стояне - продума тя и се завъртя , та излезе от собата.

Осми ден вече, най - малката им рожба - Ивко изгаряше от огън.

Лекари идваха хапове да му дават, поп Дончо светена вода му ръси - не я угасиха пустата жар.

Бабички викаха, дето от билки отвара правеха и беха вещи в туй що знаеха - не намериха цяр за детето.

Осми ден вече, Севда не знаеше що е сън.

 Колко я моли свекърва и, да я отмени край постелята на болното дете, колко и дума да си почине - Севда не искаше и да чуе .

Все там, край главата му седеше.

Мокреше кърпи с оцет , та налагаше пламтящото детско челце, разправяше му приказки , а то - милото, и оченцата си вече не можеше да отвори, толкоз го бе намачкала невярната болест.

Ей го и сега, легнало и смалено в постелята, едвам се вдигат гърдичките му, кожата на ръчиците му бледна , та му се видят чак вените .

Да бе боледувало преди , ще речеш - болнаво...

А то - живо, радостно дете, дето бе обично в цялото село.

Ден не минаваше, да не стори лудория, час не минаваше да се не чуе смеха му.

По цял ден тичаше из улиците и тъй , на боси крачета - ту ще се спре пред някой старец и ще му дръпне потурите, ту ще грабне на някоя старица кълбото, та ще го размотае до Старият Вир чак, и смехът му не спира, гъргори из устенцата му , а очите му святкат дяволито, та като го видиш и те грабне цялото.

Що му стана, каква болест го хвана...

Дали, щото бе паднало от върбака във рекичката и не се прибра веднага да си свали дрехите, а тъй изсъхнаха на него, или го уплаши на  Георги Сотиров коня, че се бе отвързал от въжето и бе побегнал срещу него - не се разбра.

Дойде си привечер, хапна малко и си легна само, по - рано от другите.

На другата заран бе пламнало в огън.

Севда му разтри гърдичките с ракия, натопи му крачетата в мокри парцали и като видя , че огъня не спада , викна Стоян от дюкяна му.

Той дойде, погледна синчето си и без дума да рече се метна на коня.

Върна се  с доктора от близкото градче.

Той бе добър човек, доктора.

Прегледа Ивко, даде му хапове и каза на Севда да продължи с разтривките.

Но минаха още три дена, а температурата не спадаше .

Севда скубеше косите си, извика попа - той да му припее, ако е нечиста сила влязла в детето и  - да си иде.

Събраха се съседи - кои скръбни, кои да гледат - напълниха двора на малката къща.

Поп Дончо си изпя песните, и от себе си притури даже, поръси с чемширена китка и рече " Сега е в божите ръце, булка - Бог си знае работата".

А Ивко гаснеше.

Живота се изтичаше от слабичкото детско телце, и на неговото място се настаняваше една бледност , дето хвърляше в ужас Севда и караше сърцето на Стоян да се разкъсва от болка.

- Помогни ми,  Майко Богородице!

 Спаси ми детенцето... малко е майчице, невинно е!- шепнеше Севда , отправила поглед към малката иконка в стаичката.

Но все така благо гледаше Божията майка, а Ивко продължаваше да гасне...

В селцето се понесе мълвата, че детето си отива  и всеки ден дворчето на къщата се пълнеше с милостиви съседи, дошли да бъдат до Севда  и Стоян , кога си иде рожбата им...

 И в този ден, по обед пак дойдоха , даваха съвети на измъчената майка , а тя - бледа и трепетна не чуваше, не видеше.

Само устата и от време на време отронваше по некой неразбираем стон, и в него бе сбрана цялата мъка на душата и.

 Севда влезе вътре и спря поглед на детето си.

Ръката и докосна мократа от пот косица, погали изтънелите клепки на очите му  и се спря на детските гърди.

Там биеше сърцето му.

Жив бе Ивко, ако че непаметен, изгарящ.

Севда трепна - как да чака да си отиде рожбата и, просто така - да чака ...та то е живо още....помощ иска от нея... от майка си!

Втурна се навън - чорлава и безумна и като се хвърли на врата на мъжа си му извика :

- Отивай, Стояне...отивай я доведи...Дяволицата!

Дяволицата доведи...нека и тя го види !

Множеството сбрано в двора  се люшна назад.

Поп Дончо се опита да застане на пътя на Стояна, но той го отмести и като оседла коня , метна се на него и препусна към Голям камък.

Там , в една колиба до входа на пещерата , живееше Велика.

Дяволицата.

За нея се носеха легенди, но рядко имаше човек да е видял лицето и.

Преди половин век е станало, кога са я прогонили от селото и тя се е заселила там, на Голям Камък, до пещерата.

Селяните изпитваха суеверен страх, само от споменаването на името и.

 Приказваха тихо, че навремето плюла в очите на Божията Майка и се отрекла от Господа.

Разправяха още, че с мъртви говорела, и като погледнела само човек в очите , можела да му рече що го чака, за десет години напреде.

Огън палела в двора си и там , връз него играела ...с Дявола - дяволско хоро водела...

Мома била тогава, неженена.  

Селото се сбрало, та я прокудили и тя се заселила в краят му.

Някои викаха, че лекувала с билки, даже помогнала на две жени от съседно село да се сдобият с рожба, но децата били белязани от мълвата, и си носили белега завинаги.

Някой път, по ясно време я виждаха на високото - привела се и къса треви и бурени.

Тогаз селяните се извръщаха и правеха кръстен знак - да не ги стига Дявола.

За тази жена, проводи Севда мъжа си.

Не се мина и час време и той се върна - запъхтян и прашен , и рече на пресекулки :

 - Ще дойде... огън иска да палим !

Селяните ахнаха.

Скупчиха се на тумби и един суеверен страх , но и любопитство натежаха във въздуха.

Последните слънчеви лъчи, докосваха вече върховете на дърветата, когато откъм горният край на улицата се зададе жена.

Стъпката и бе твърда, и ако да бе прегърбена - главата и бе вдигната, та гледаше напреде си, а не в земята.

Идеше Дяволицата.

Селяните вдигнаха ръка, та се прекръстиха , но и сториха път да мине.

Тя влезна в двора, тури още дървета в огъня и вдигна очи та прониза с тях Севда.

- От тук, ....майчице - продума разтреперана младата жена, сама незнаеща защо тъй и рече.

Велика влезна в стаята.

Поиска да и дадат котле с чиста водица и потопи ръцете си в нея , та ги задържа .

От джоба на престилката си извади малко треви, сложи ги във водата и тури котлето на огъня.

Кога котлето завря, поиска бяла кърпа, натопи я в отварата и се пресегна та докосна личицето на малкото дете.

Устата и отронваше от време на време неразбрани за Севда слова, ала очите на жената често се вдигаха към нейните и в тях се четеше една неземна сила, една благост , която извираше, докосваше, лекуваше...

Велика съблече дрешките на детето и разтри телцето му с мократа кърпа.

Ръцете и бяха сигурни , чевръсти и не оставяше съмнение , че си знае работата.

Облякоха сухи дрехи на Ивко и Севда реши , че това е, но в следващият миг старата жена се изправи, съблече връхната си дреха и остана само по риза.

Наведе се, взе малкото телце и като го стисна до гърдите си, излезна на двора.

Краката и нагазиха жарта, и все така, с Ивко на ръце, Дяволицата заигра по горещите въглени.

Селяните забравиха да сторят кръст, гледаха онемели пред себе си-

Босите крака на Велика стъпваха връз живият огън , жарта се сипеше около тях , ала не ги гореше.

Тя повдигна високо над главата си детското телце и се завъртя около себе си, въртеше се и горещите въглени скачаха около нозете и, разпръскваха се наоколо.

Беше и страшно и чудно да гледаш  - отде е тая сила в старата жена, какъв ще да е тоз огън, дето и нозете не пари !!!

А Велика не спираше, ризата и се намокри , та полепна по нея!

Кърпата и се смъкна, та и се видяха побелелите коси.

После спря изведнъж.

Излезе от жаравата и подаде детето на Стоян.

И без дума да каже, облече си връхната дреха и тръгна към колибата си.

Селяните се разтуриха, прибраха се по домовете си.

Севда сложи момченцето в постелята и отново коленичи пред иконата на Божията Майка.

Тъй я свари утрото.

Стоян бе станал и влезна в собата, при жена си. Приклекна до нея, и тя отпусна глава на рамото му.

В този миг, детската постеля се размърда и един немощен , обичен глас продума :

 - Водица...мале, водица ми дай !

Севда се обърна невярваща.

Ивко бе отворил очи и една едва забележима руменина се стелеше по хлътналите му бузки.

Тя стана и без да продума му даде стомната, да пийне.

След това бръкна в пазвата си, скъса наниза си, на който беха останяли три пендари и се обърна та ги подаде все така безмълвно на мъжа си.

Стоян излезе, отново се качи на коня и препусна към Голям камък.

Колибата бе празна.

 

След години се разчу, че от другата страна на планината имало мома , дето лекувала с билки и танцувала връз жив огън.

Научена била от  свята жена, дошла от към Голям камък.

Поздрави!

За такива като теб си заслужава човек да се раздели с всичко земно, защото това което ни даваш, не е съизмеримо с него ! :)))

А не ти ли " намирисва" на нещо твое ? :)

.. някак си .. с повече живец и вяра в доброто човешко :)))
Сетих се за кое питаш, но.. не е точно онова.
Да вземем да направим едно авторско съдружие ли ?
Гледам , че нещо са модерни напоследъка .
Аз ще изкарвам лошото в героите, а ти ще ги връщаш към доброто . :)))

За мен ще бъде Чест!
Само дето ще трябва да се поограмотя първо , така де, чисто граматически , че с това "авторско" членуване, ще ни съдерат от критики :)

Благодаря ти !
Въртеше ми се някаква идея , че трябва да приемаме различните от нас, опитах се да предам тази идея по моят си начин, дано съм успяла!

Че току виж покрай ограмотяването , взели че сме забравили защо и за какво изобщо пишем въобще.
Харесва ми лекотата с която обрисуваш героите си, ненатрапчиви , леко щриховани, позволяващо въображението да попълни липсващите места в образите им.
Вкусът на прозата ти, е като на младо вино с богат плодов аромат и съвсем леко тръпчив вкус, който те кара да примижиш с нега на финалният му акцент.

Моята проза ти благодари , че си я познал !
Героите ми, ти се радват !

Трудно се приема нещо, на което не може да се даде обяснение. Много по-лесно се върви по утъпкани коловози...
Успяла си напълно!

сърцето ми разтапя!
Браво!

Гордея се с теб приятелче!:)
Браво!

Поредната фантазия, сътворена от една наистина нежна душа...Комплименти!!!

Мил си !

О, и аз се фукам с теб...ама какъв е този ми ти Филип Киркоров, дето те е подгонил напоследък:)
Хм, време е да се видим и да ти продъня ушите с Saxon!

Благодаря !

ме просълзи ...но накрая се усмихнах вълшебнице . Живото доказателство за това на какво е способна една майка за детето си ...Майката която обича безрезервно и през всичко ще мине за рожбата си . Благодаря ти за вълшебството и за това че те има :-)))

да, вълшебства е имало в миналото ни, трябва да се връщаме там, да ги намираме!
Благодаря ти!

и за това го има не само в миналото но и в разказите ти :-)))

Какво не го харесваш значи- а той има много веселяшки песни за утре , но ще уважа и твоя вкус
по възможност веднага!:)

Да се пише в такъв стил е много трудно , не говоря за послания .

Да, малко по-трудничко е , защото не срещам около себе си нито героите си, нито техните слова...
Но пък толкова ми харесва!
Обичам архаичното звучене на езика ни, харесвам звученето на поостарелите ни думи!
Благодаря ти за добрите думи!

Хора,вие сериозно ли смятате това за стойностно?!Това си е неосъзнато подражателство на Елин Пелин.Доникъде няма да стигне,ако ви слуша.И какво толкова ви каза с това разказче?!Каква е голямата идея,прозрение,"изненада"?!
Това е просто добро копие на оригинал,създаден през миналия век(началото).Съжалявам,но е така.И не ми злобейте,ами помислете!

Благодаря!

Опитай , анонимни приятелю, опитай...
Не, не подражавам на Елин Пелин - нямам тази смелост :)
Копие на кое?
Стилът ми на писане напомня творците на миналият век, да - това е съвсем осъзнато!
О, аз мога да пиша и по "Днешному", повярвай, ала ми омръзва лесно, не ми е отвътре!
За стойностни - да, аз ги намирам такива!

6te radva6 pensiite.))i kakva e tvoqta velika ideq...spasenie ot dqvola?!))))gluposti.naivno i nesry4no.

Какво ти пречи, след като е толкоз лесно, да седнеш и да сътвориш нещо по-добро ?!
Обикновенно така правят хората, сядат , правят го по-добре и казват - Ето така, за това ставаше въпрос.

Но... нещо, май такива хора, вече 1:10000 , че и на повече ?

Моята идея ...Не знам!
До преди осем месеца, дори не предполагах, че видиш ли могла съм да пиша !
И сега все си търся грешките.
Просто си мисля, че в момента има дефицит от нашите си, българските образи!
Погледни само колко се европеизира, американизира, ако щеш, литературата ни!
Мен ме боли!
Не , не бягам от Дявола, аз не го рисувам в познатите краски...друго мисля за него...но, това е друга тема :)
Да, може и да е наивно ( сигурно е така), но в образите , които описвам търся съвсем егоистично собствен комфорт, надувам се, че видиш ли тук ми е корена.
Не е несръчно обаче :)

Писането не е задължително.Ако знаеш,че няма какво НОВО да кажеш на хората,а предъвкваш стари теми и идеи,по-добре не пиши.Какъв е смисълът?!Ще обогатите българската литература?!Тук се оливате от любезности,вероятно заради гласуването.Не знам.Ваша си работа,но не лъжете момичето,то изглежда свястно.И с дарба.
А "обикновено" се пише само с едно "н".Лека вечер!

Не са стари, друже, не стари...
Вечни!

трябва истински майсторлък в новата трактовка...
Симпатична си ми.Ама не се оставяй да те "облизват"...))Хайде,чао!

А тук, в този сайт свинете са болшинство, дай им цици, мургави девици и вече са на шест и в екстаз !

Рефи, не им се връзвай - никой не се е родил научен дори и да се е казвал Елин Пелин ! :)))

А аз дори и не познавам добре творчеството му :)
Истината е , че харесвам Чудомир, него чета през ден, но..Елин Пелин - по-далечен ми се струва, а и нали в у-ще все ни биеха по тиквите да го четем, та , без да искам мааааааалко го игнорирах:)
Трактовка ли ?
Какво е това, аджеба?
Та аз трактат не пиша :)
Наздраве!
Ахм, нямам нищо против това... последното :)
А ако е от определени хора - мамма мия - даже ми харесва :)

това показва ,че господинът,който не знае,че "обикновено" се пише с едно"н",е дълбоко засегнат,а казаното от мен - истина.)))
Ще вземете да вдигнете кръвно,господине...На Вашата възраст е опасно.Щадете се!)

отколкото написано по всички правила на граматиката, но кухо.

Въпрос на личен избор, нали ?

А и ако някой прерита да ме издава, ами нека да си наеме и редактор, да ми поправя текста от грешки, на мен това не ми пречи :)

Ето,че можем да разговаряме "човешки",принципно.Няма нужда от истерични крясъци и гняв.И без това ни е напрегнато ежедневието.Това ,което казах на младата ни приятелка ,го мисля честно и не крия никаква злонамереност.Повярвайте ми.Нека ни е лека вечерта.)

Не позволявай това да те смачква!
Коментари от този род не трябва да те огорчават !
Явно има нещо ценно в твоите работи и това дразни!
Хубаво е ,че се връщаш към българското , към българските образи .Отдавна не се е писало така добре!
Прегръщам те с обич!:)

Ти ли влетя пък сега.Глупаво е да се нервиш така.С такава красива жена до теб...Луд ли си да висиш тук?!))

Някой те упреква , че стилът ти наподобява Елин Пелин . Толкова отдавна го прочетох , да , познат ми е с нещо стила ти . Но между Елин Пелин и твойто писане , особено през последните двадесет години се пише толкова вулгарно , отвлечено и изкилиферчено , че този стил само може да привлича . С чистотата на изказа си и с нежеланието да използва вулгарното слово , което ни кара да подклаждаме първичното в себе си . Защото всички го притежаваме , но е нужно не да го поощряваме , а да се стремим да го потушим .
Затова твойто писане е чисто , ясно и буди само добри мисли .
Това е целта на един човек , който пише за другите . Ако пише за себе си , да прави каквото си иска . Но щом пише за читателите т.е. иска тяхното одобрение той трябва да се стреми да ги направи по- добри .
Ти това го можеш !

да "смачквам" детето!Ама вие защо си мислите ,че за всяко написано редче трябва да му се ръкопляска,сякаш е написало "Престъпление и наказание"?!Та тя е можеща,свястна,ще се справи и без толкова "облажавания"...

в нея наистина има всичко онова,на което кратко се
казва -талант.Удоволсвието от разказа обаче искам да го споделя и кажа че 2009 е нейната година!!!!
А останалото зависи само от нея....

61,40,42,35,55,55,48,49...това не са числа от тотото,мила.Това са годините на тези,които те четат и те хвалят.Едно старо поколение със старо мислене...те няма да минат "през пустинята"...но ти можеш,мисли.Къде е младата аудитория,тя май не те чете?

Рано ти е ,но 2019 - може!)

когато пишеш!! И не обяснявай каква ти е била идеята - който разбрал, разбрал! Последното нещо, което може да се каже за твоите разкази е, че са безидейни, копия и др. подобни "мнения".
Всеки един от разказите ти, публикувани тук е като златна пендара (както е тръгнало, за наша радост, нанизът ще е на няколко реда!)! :)))))
Много те прегръщам за емоцията, която ми подари тази вечер!!:)))))

Къде са нейните връстници?Защо не я четат те?!)

Заети са - слушат чалга!
Е това е ми е болката на мене!

много книжки чело,докъде я докара...)(

Нали това се опитват да наложат някои. Пиши за секс и чукане.Ако туриши секс в заглавието, цена нямаш. Това ако не е чалга литература....
Колкото е по-възратен човек, толкова повече е видял и прочел. Извод - може по-добре да различи доброто от пошлото.
На "анонимният", като му се свършиха аргументите, започна да търси под вола теле!

Това ,че на 61 сексът не може да е толкова вълнуваща тема,не означава,че не трябва да се пише за него.За всичко може и трябва да се пише,но талантливо.

Де, деее...
Аз харесвам секса!
Много даже!
Но не искам да пиша за него, не ми се нрави...
Това си е нещо , между двама души, почти магия е, не бива да се разбулва...

и толкова полемики....петък вечер е !

Абе,я не стой тук със скучарите( и аз в това число)),ами грабвай гаджето и излизай на чист въздух ... за повече вдъхновение!))Успех!

Анонимен , анонимно мнение , чак конспиративно ми звучи .

Да го грабна, ама и той като теб ме "рендосва", че видиш ли, все за селото съм била писала :)
И то за от преди век, селото!
Ами като там са тези образи, дето толкова харесвам, дето съм сигурна , че ги има във всеки от нас, само трябва да се поогледаме в себе си!
И като изляза вън - къде кажи ми, да го търся туй ми ти вдъхновение - в чалга клуба ли или по автобусните спирки!
Добре , че има филми , като "Зона Замфирска" например, вчера го гледах :)

ще станеш повече историк, отколкото писател.
Де ти село в наши дни ?

Излагаш се.

Я започвай да тренираш за отразяването на ВИП Брадър, че се очертава това да е най-стойностното събитие на годината ! :)))

Апропо, ОСКУДАЦИЯ !

:))))))))

Анонимен, а кво ще кажеш в момента да четеш за пореден път този разказ и да слушаш индъстриъл метал? Не ти се връзва ли? Значи не си дорасъл да коментираш тука. Със здраве!

Виж,не идеализирай миналото( нали знаеш,че в литературата има и худ.измислица...),носталгията по нещо отминало,няма как да ни помогне.Ти си романтична натура.)Патриархалният родов свят не може да се върне.Трябва да се живее с настоящето-добро или лошо,това е времето,което ние създаваме.Не живей като Дон Кихот с рицарските романи.;))И слушай гаджето.Мнозина му завиждат.))

Ако не можем да върнем патриархалният свят, можем поне да се опитаме да сме по - българи, нали!
И ако надничаме само , от време на време в него, можем да заредим душите си с тази българщина, която в днешният ни ден ни е доста нужна.
А за Дон Кихот :) - любима книга ми е!

Велика книга е тя.
"българщината"...има такова понятие,но сигурна ли си ,че означава нещо?!Малък народ с големи комплекси(е,това не е мое прозрение))

нещо от Антон Терзиев?

Предпочитам да видя величието на своят народ, страданията му.
Предпочитам да чета легендите му, хайдутските...
разказани ми за първи път от баба ми - туркиня!
Има българщина, разбира се , просто малко е посмачкана, угнетена...
Тежък жребий е имал този народец, не мислиш ли?

Не, не съм ! Признавам си:)

със самосъжалението.То не помага.Нито на отделния човек,нито на народа като цяло...
Беше ми много приятно да разговаряме.Благодаря ти!)Успех на теб и на всички ,които те харесват и обичат!Лека!)

В писането и четенето е важно самото движение - моментите, в които слагаш една мисъл пред друга мисъл и в крачка търсиш да напипаш своя собствен ритъм. Харесвам и подкрепям идеята, че читателят и авторът са взаимозаменяеми, т.е. читателят съизгражда света на книгата детайл по детайл. Интересът към написаните истории не може да изчезне. Става въпрос за патологична зависимост. Много е просто. Ориентири за своите собствени истории ние винаги ще намираме в чуждите. Неизлечимо е, даже болезнено. Да подреждаш този пъзел през годините понякога може да няма нищо общо с щастието.

Откровено казано, единствния негов разказ е едно цяло изречение. Една страница, цяло изречение....Не успях да го прочета, не е по моя вкус.

Prekrasen razkaz,bravo mila.

мен ме разплака!
не мисля, че има нужда от коментар!
поздрави!

защо не ни оставите ние да са радваме на онова което ни харесва , пък вие се познамавйте с егото си явно има за какво да си говорите . На мен лично много ми харесва това което пише момичето , а на вас като не ви харесва , някой карал ли ви е да четете, онова което е написано .Ширко скроените ,итилигентни хора ,когато не харесват нещо ,не го кометнират и не търсят дребнава полемика и безмислен спор ...

След като прочетох разказа, от който съвсем спонтанно ми се насълзиха очите, си направих труда да изчета и коментарите. Изкуството е не толкова възпроизвеждане, колкото възприятие.Т.е. всеки го възприема според своята вътрешна нагласа, през светогледа си, през призмата на личните си приоритети, очаквания, потребности. Неразбираемо ми е изискването за шаблониране на стойностното.Не е ли стойностно това, което е успяло да докосне дори един човек, което го е накарало да се разсмее,разплаче или размисли?творческият път е едно непрекъснато вървене, търсене, намиране, самооткриване, самоусъвършенстване.Комерсиалният автор е този,който на всяка цена търси широкост на публиката, модерност и всепризнатост. За мен нещата на рефина са едни от най-стойностните,които са ми попадали напоследък.И ако и езикът им да е архаичен, посланията им са много актуални в съвременната забързаност, във века на отчуждението и озлоблението.
Рефина, искрено благодаря за удоволствието, което ми доставяте с Вашите приказки! Мегду другото на мен не ми зувчат никак еленпелиновски...

на този ден, това грозно заглавие направо разваляя пейзажа.
не може ли да си кръщавате разказите по несатанински???

Аз снощи казах вече каквото мисля.Поздрави!

успява да ми задържи вниманието проза в мрежата, в твоя случай ми звучи особено неуместно да употребявам думата "проза", тук чета човешки, написани с умение и сърце, истории

Тоя анонимния ме възхити. Още малко и ще вземе да пренапише разказа по свой тертип. Жалко че блог.бг не дава такава възможност. Много дебати щяха да отпаднат.

Разказите приятелю имат идея, внушения и аргументи. Имат теза, антитеза, отворен финал и много други неща, които ако не ти ги каже някой ще си идеш тъпаче от тоя свят. Лошото е че във фитнеса знаеш дали можеш да вдигнеш колкото батковците и не се пробваш, но тука по какво да се сравниш. Внимавай бе човек. Не си жалиш вродената херния. Ша са исипеш.

И аз поназнайвам от тези неща.)Харесвайте си каквото си искате,но не ме напъвайте аз да ги харесам.ВСЕКИ Е В ПРАВОТО СИ.
Айде,че ако не бях аз,едва ли толкова коментари щяха да се съберат и толкова хора да прочетат това невзрачно творение.

Вземате ме по-насериозно, отколкото аз самата се вземам!
Няма лошо в това, че разказчето не се харесва на всички!
Наистина ми е нужна и критика от време на време!
Нали съм "зелена " още :)))

Поздравления!

ей този разказ вече ме разби. И след година време да го прочета, ефектът му ще ми е все така поразителен. Може би така ме трогна и "Майка", но ако даде господ, тръгне ли да се жени някой ден синът ми, може да му рева така брутално както сега на този. Да можеше да си видиш читателите каква картинка са, докато го съ/преживяват написаното..

STRAHOTNA STE!

Razplaka me -tolkova e krasivo.Uspeh mila.

Разказите са ти супер. Този, който има очи ще види, този който има ум ще разбере.

Един съвет към анонимните потребители. Когато критикувате някой поне имайте смелостта да се представите (направете си акаунт с валидни данни). Как да приемеш насериозно един човек, който хули, но се страхува да не го разберат кой е (оправдания от типа "не се регистрирам в такива сайтове", "мързи ме" и подобни са меко казано глупави).

А ти Рени ти пожелавам да издадеш някоя книжка.

РАЗБРА ЛИ?
ПРОЛЕТТТА ДОЙДЕ!
ДА ВДИГНЕМ СЪС ВРЪБЦИТЕ ТОСТ
ЗА НАЙ- ОЧАКВАНИЯ ГОСТ!
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ въпреки снегаl!

не мога да спра да ги чета тия разкази.Фен съм