Постинг
22.04.2009 00:56 -
Дамяна
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 10271 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2009 01:02
Прочетен: 10271 Коментари: 28 Гласове:
0
Последна промяна: 22.04.2009 01:02
Събуди се наедно с изгрева - така бе научена от дете.
Стана от топлата постеля, облече се и с пъргави стъпки се запъти към долният етаж.
Свекърва и бе станала и се суетеше около огнището.
- Добро утро, мале...пак си ме преварила!
- Добро да е щерко, има време за лежане кога дойде Черната.
Ми ти, що тъй рано, Дамяно, що си не полежа , майка?
Дамяна не отвърна.
Взе медника и се запъти на вън , вода да донесе за Велко, кога се събуди с топла вода да му полее.
От две години бе снаха в Крайови, но не снаха се имаше.
Като щерка я обичаха старите, милееха за нея .
Искана беше в мъжовата си къща.
Още не бе се замомила и Велковата майка, почна да пуска хабери снаха да и става, та не бе чудно кога се задомиха с Велко.
По любов се взеха.
Сговорчив момък бе мъжа и, добра душа носеше.
Радваха се всички, лика-прилика си бяха младите. Живот и здраве , рожба да дочакат - свекър и от сега още люлка стягаше.
Утрото бе хладно. Пследните звезди на небето вече бледнееха, кога Дамяна внесе медника с вода и се обърна към старата да види със що да помогне.
От горе се чуха стъпките на мъжа и. Той влезна в мутвака и запремига сънено към двете жени.
Трепна сърцето на Дамяна - хубав беше мъжа и , и тъй - неумит , пак хубав и беше.
Тя се позасмя и пристъпи към него с кърпа в едната ръка , да му полее.
Ръката и неволно се пресегна към косата му, но тъй си замря във въздуха, не посмя да даде воля на ласката си, не бе така научена... а и свекървата...
Дамяна се обърна и влезе в стаичката до килера.
Приседна леко на одъра и онези, грозните мисли пак се накачулиха в главата и.
Сещаше тя промяна във Велко, женското и сърце не я лъжеше.
Не , че ловеше вяра на хорските думи ,но и те, пустите, рана копаеха в душата и, сипеха се като черен дъжд връз нея...
- Уф, проклетийо, черна да станеш - избъбра тя в мрачината, та с тези си думи дано пропъди черни мисли.
Но не би...
- Днес ще отида, ще отида при нея... при проклетницата, нека ме види...нека ми каже, тъй в очите да ми каже - прошепна тя на себе си и излезе от стаичката.
Велко бе вече излезнал.
Полската работа бе в разгара си, не чакаше време за милувки...
А и за милувките сърце се иска, помисли си Дамяна .
Месец вече, как се бе настанила хладина в постелята на младите, и тя, Дамяна най - вече го усещаше по късното лягане на Велко, все гледаше тя да е заспала и лекичко прилягваше до нея.
Миг след туй се чуваше равното му дишане - заспиваше.
Дамяна стискаше клепки, сън не и идеше.
Що - не ме ли сака вече? Що - не съм ли вече хубава? Какво ми е , Божичко?
Мислите кръжаха в главата и, не и даваха мира.
Тя искаше ръцете му, помнеше жарта му - нея търсеше.
Не бе възпитана да говори с мъжа си за това, не бе редно жена да пита таквиз работи.
Жената чака - кога стопанинът и пресегне с ръка - тогаз на ласката отвръща, и по- така, по - скрито...не е добре да се пали жената, да си показва огъня, това е за другите жени, парясниците...
На почтена жена не прилича да се голи пред мъжа си...
Така знаеше Дамяна, така бе научена.
Младата жена се наведе над масата и ръцете и чевръсто запремятаха замесеното от снощи тесто.
Днес трябваше да се опече хляба за идната седмица и Дамяна се захвана да меси малки късове, които под умелите и пръсти се превръщаха в добре оформени погачи, които щяха да намерят място на трапезата.
"Само да замеся, само да посвърша малко.... и ще отида, при оная кучка ще отида, Господ да я порази, мръсницата" .... - мислите и идваха неканени, и те доведоха до решението и .
Не казваше името и, не искаше и в мислите си да го спомене - толкоз бе омерзена от него..
"Що и е?
Да не е от мене по-хубава, или е по - млада, какво толкоз и харесват...кучка, с магии ги влачи песовете по себе си, друго не ще е "...- мислите кръжаха, не стихваха.... Дямана отметна с лакът падналият на челото и кичур и продължи да замесва хляба. Навън слънцето бе вече изгряло и първите му лъчи събудиха дворовете. Тук там се чу детски глас - махленските деца не чакаха даже на баира да стигне, бързаха да се съберат на улицата и олелията започваше. И тъй до обяд, кога вече не се траеше на топлината и малчуганите се прибираха по къщята, та да сберат сили за вечерната си забава. Туй време бе избрала Дамяна за да отиде до Горната Махала. Обедно време , кога по улиците няма люде, няма да и разнасят името, че другарува с тази уличница, пази Боже! Къщната работа не свършаше. Като привърши с месенето на хляба, метна го в пещта и се завтече на двора, да нахрани юрдечките. Пъргавите и нозе не се спряха, ръцете и не починаха дорде слънцето не закачи жълтата си дреха над черниката и лъчите му засветиха право на надолу. Тогаз Дамяна влезе в стаичката, облече други дрехи и се запъти към портата. Ръката и неуверено натисна мандалцето и младата жена се озова на тясната уличка. Там тя придърпа забрадката към лицето си и краката и се понесоха към Горната Махала. Там , в този край на селцето живееше Яница, при нея отиваше Дамяна. Яница не бе с момите мома, не бе и с женените женена, нито пък бе вдовица.... В селото я знаеха за петносана, щото освен китката си , преди години бе дала и единственото ценно нещо, което момите имаха - бе дала честта си ....и бе изгубила. Любимият и бе я оставил, никой не чу сетне дума за него, и тя - Яница остана да носи греха си сама, сама да си бърше плюнките. Никой не поиска сетне ръката и, никой не щеше да дели с нея срама и. Отбягваха я хората, имаше нещо в нея...нещо, дето не можеше с думи да се каже... На вид не бе по-хубава от другите, за дребничка даже минаваше..., ала снагата и, очите и, цялата тя... лъстеше, мамеше... Не бе сведена главата и, не гледаше земи а тъй- напреде си, в очите те гледаше, и те - очите и до дъното ти стигаха, душата ти взимаха. Викаха , че мами мъжете. Че вечери, женени мъже скачали през дувара и и тя им отваряла. Ала туй зад нея приказваха, в очите и не смееха да и кажат, че имаше очи дълбоки... При тая Яница отиваше сега Дамяна. Да я пита. За Велко да пита, дали и той скача дувара и , дали и него кучката лъстеше. Тя стигна до портичката и потропа на нея. Отвътре се чуха леки стъпки и след миг Яница застана на прага. Жената измери с поглед гостенката , но то трая само миг : - Повели, Велковице - рече тя и отстъпи встрани . Дамяна влезе в дворчето, направи няколко стъпки и спря. - Влез де, влез...не бой се, не съм толкоз страшна - усмихна се Яница и Дамяна не бе сигурна дали не и се смее.- Не си дошла чиле да ми искаш...влез , кажи ми що те води. Гостенката пристъпи напред и влезна в малката гостна , дето на масичката грееше букет от току що накъсани гергини. - Седни, ето тука - покани я Яница , но Дамяна остана права. Двете жени стояха една срещу друга. И двете бяха млади, и двете хубави ,но от различна хубост. Очите на Дамяна - плахи и замрежени от съмнения се спряха в Янините - горди и присмехулни, и тя разбра - направо трябваше да я пита. Не се стигна до там. - Знам защо си дошла, Дамяно, зная какво ти тегне... Напразно си била пътя дотука, отговор за тебе нямам. Отговор сама ще си търсиш. Гласът на младата жена бе глух, но и в същото време ясен. Тя хвана полека ръката на Дамяна, и като усети, че другата се дръпна, стисна я , та прикова очите и в своите и продължи. - За Велко те е страх, а?
За мъжа си ме търсиш. Вечер го няма, а ?
Къснее, не те пипа? А ? И ти при мене - при уличницата, така - мене да питаш! А оти не питаш него? Дамяна , като чу името на мъжа си в устата на тая жена, не издържа, гневът помъти очите и и тя просъска: - При тебе , кучко..., че при коя друга?
Друга парясница в селото нямаме, та затуй при тебе ида... Е, идва ли мъжът ми при тебе, кажи ми ...проклетнице черна. Гласът и я даваше, думите излизаха на пресекулки от устата и , та бе видно колко мъка бе сбирала в себе си. Яница я погледна, а сетне пусна ръката и и приседна на ниското миндерче. Главата и , досега вдигната, клюмна лекичко на една страна и тя изви поглед към дошлата. Не беха очите и същите, нямаше сега в тях присмех. - Кучка , викаш...проклетница.... Може и такава да съм , зная ли....ала едно зная - жена съм. Гореща жена съм , Дамяно, истинска жена, незная преструвки. Когато ми загори тялото - търся хладина, кога ми стане студено, търся жарава... И не се боя да търся, не знам туй да е грешно.... А на мен грешница думат! Жената е родена за сладост, Дамяно - сладост да дава, да взема... Тъй ни е Господа създал...не ни е създал да се крием, снагите си да крием, косите си да крием, да чакаме...мъж да ни иска! Виж се - що е хубост у тебе , що е сладост! Не чакай той да я търси,сама му я дай! То не е грешно, Дамяно, другото по - е грях...да криеш, да чакаш.... Яница се повдигна от миндерчето и се доближи до гостенката. Дамяна седеше като попарена, не можеше дума да отвърне на това , дето чуваше...тя само попиваше казаните думи, и не знаеше даже чий са- на Яница ли, или нейните, неказаните... - Мъжът не търси майка в леглото, търси жена, търси жарава - не камък... Разбра ли ме, Дамяно - жарава, не камък! Дамяна бутна младата жена и се завтече към портата. Душеше я гърлото, не можеше вече да стои вътре. Не помнеше как стигна до къщи, как отвори вратата на стаята - беше като замаяна. Тя застана пред огледалото и махна забрадката от косите си. Вгледа се в отражението си, в шията си....и очите и полекичка започваха да се усмихват. Свечери се. Мъжете се прибраха от полето и седнаха да вечерят. Дамяна поднесе на свекърът си , а след това и на Велко, сипа прясна вода в стомната и чак тогава седна и тя . Ядоха мълчаливо, така се правеше. След вечеря, мъжете оставаха да пушат по тютюн а жените отиваха да оправят постелята. Тази вечер Дамяна остана до мъжа си. Той изпуши цигарата си, и леко смутен от поведението на жена си стана , та се запъти към стаята им. Дамяна влезе след него и не побърза като друг път, да духне лампата та да се съблече на тъмно , а рече: -Лягай , Веле...аз...ида... Мъжът и си легна и погледна смаяно Дамяна - що и ставаше ?!!! А тя застана в средата на стаята , да я грее светлината и като погледна мъжа си в очите разкопча елечето си. Ръцете и се вдигнаха , та разплетоха двете плитки и тежките и коси се спуснаха от двете страни на лицето и... С не дотам сигурни пръсти,тя свали дрехите от себе си и застана пред очите му - гола, прекрасна...истинска! Чифт мъжки ръце се протегнаха, та сграбчиха младото тяло... Слънцето отдавна бе изгряло, а Дамяна и Велко не слизаха.... - Бре, що не стават тези хора бе - тюхкаше се свекървата на долният етаж и като видя , че то не помага , закрета по стъпалата към стаята на младите. Отвори леко вратата и спря на прага - на широкото легло , синът и бе отпуснал глава на гърдите на жена си, а лицето му бе застинало в мило блаженство. Старата жена се усмихна и леко притвори вратата, да не събуди младите.... Те ,старите....знаят .
Да не е от мене по-хубава, или е по - млада, какво толкоз и харесват...кучка, с магии ги влачи песовете по себе си, друго не ще е "...- мислите кръжаха, не стихваха.... Дямана отметна с лакът падналият на челото и кичур и продължи да замесва хляба. Навън слънцето бе вече изгряло и първите му лъчи събудиха дворовете. Тук там се чу детски глас - махленските деца не чакаха даже на баира да стигне, бързаха да се съберат на улицата и олелията започваше. И тъй до обяд, кога вече не се траеше на топлината и малчуганите се прибираха по къщята, та да сберат сили за вечерната си забава. Туй време бе избрала Дамяна за да отиде до Горната Махала. Обедно време , кога по улиците няма люде, няма да и разнасят името, че другарува с тази уличница, пази Боже! Къщната работа не свършаше. Като привърши с месенето на хляба, метна го в пещта и се завтече на двора, да нахрани юрдечките. Пъргавите и нозе не се спряха, ръцете и не починаха дорде слънцето не закачи жълтата си дреха над черниката и лъчите му засветиха право на надолу. Тогаз Дамяна влезе в стаичката, облече други дрехи и се запъти към портата. Ръката и неуверено натисна мандалцето и младата жена се озова на тясната уличка. Там тя придърпа забрадката към лицето си и краката и се понесоха към Горната Махала. Там , в този край на селцето живееше Яница, при нея отиваше Дамяна. Яница не бе с момите мома, не бе и с женените женена, нито пък бе вдовица.... В селото я знаеха за петносана, щото освен китката си , преди години бе дала и единственото ценно нещо, което момите имаха - бе дала честта си ....и бе изгубила. Любимият и бе я оставил, никой не чу сетне дума за него, и тя - Яница остана да носи греха си сама, сама да си бърше плюнките. Никой не поиска сетне ръката и, никой не щеше да дели с нея срама и. Отбягваха я хората, имаше нещо в нея...нещо, дето не можеше с думи да се каже... На вид не бе по-хубава от другите, за дребничка даже минаваше..., ала снагата и, очите и, цялата тя... лъстеше, мамеше... Не бе сведена главата и, не гледаше земи а тъй- напреде си, в очите те гледаше, и те - очите и до дъното ти стигаха, душата ти взимаха. Викаха , че мами мъжете. Че вечери, женени мъже скачали през дувара и и тя им отваряла. Ала туй зад нея приказваха, в очите и не смееха да и кажат, че имаше очи дълбоки... При тая Яница отиваше сега Дамяна. Да я пита. За Велко да пита, дали и той скача дувара и , дали и него кучката лъстеше. Тя стигна до портичката и потропа на нея. Отвътре се чуха леки стъпки и след миг Яница застана на прага. Жената измери с поглед гостенката , но то трая само миг : - Повели, Велковице - рече тя и отстъпи встрани . Дамяна влезе в дворчето, направи няколко стъпки и спря. - Влез де, влез...не бой се, не съм толкоз страшна - усмихна се Яница и Дамяна не бе сигурна дали не и се смее.- Не си дошла чиле да ми искаш...влез , кажи ми що те води. Гостенката пристъпи напред и влезна в малката гостна , дето на масичката грееше букет от току що накъсани гергини. - Седни, ето тука - покани я Яница , но Дамяна остана права. Двете жени стояха една срещу друга. И двете бяха млади, и двете хубави ,но от различна хубост. Очите на Дамяна - плахи и замрежени от съмнения се спряха в Янините - горди и присмехулни, и тя разбра - направо трябваше да я пита. Не се стигна до там. - Знам защо си дошла, Дамяно, зная какво ти тегне... Напразно си била пътя дотука, отговор за тебе нямам. Отговор сама ще си търсиш. Гласът на младата жена бе глух, но и в същото време ясен. Тя хвана полека ръката на Дамяна, и като усети, че другата се дръпна, стисна я , та прикова очите и в своите и продължи. - За Велко те е страх, а?
За мъжа си ме търсиш. Вечер го няма, а ?
Къснее, не те пипа? А ? И ти при мене - при уличницата, така - мене да питаш! А оти не питаш него? Дамяна , като чу името на мъжа си в устата на тая жена, не издържа, гневът помъти очите и и тя просъска: - При тебе , кучко..., че при коя друга?
Друга парясница в селото нямаме, та затуй при тебе ида... Е, идва ли мъжът ми при тебе, кажи ми ...проклетнице черна. Гласът и я даваше, думите излизаха на пресекулки от устата и , та бе видно колко мъка бе сбирала в себе си. Яница я погледна, а сетне пусна ръката и и приседна на ниското миндерче. Главата и , досега вдигната, клюмна лекичко на една страна и тя изви поглед към дошлата. Не беха очите и същите, нямаше сега в тях присмех. - Кучка , викаш...проклетница.... Може и такава да съм , зная ли....ала едно зная - жена съм. Гореща жена съм , Дамяно, истинска жена, незная преструвки. Когато ми загори тялото - търся хладина, кога ми стане студено, търся жарава... И не се боя да търся, не знам туй да е грешно.... А на мен грешница думат! Жената е родена за сладост, Дамяно - сладост да дава, да взема... Тъй ни е Господа създал...не ни е създал да се крием, снагите си да крием, косите си да крием, да чакаме...мъж да ни иска! Виж се - що е хубост у тебе , що е сладост! Не чакай той да я търси,сама му я дай! То не е грешно, Дамяно, другото по - е грях...да криеш, да чакаш.... Яница се повдигна от миндерчето и се доближи до гостенката. Дамяна седеше като попарена, не можеше дума да отвърне на това , дето чуваше...тя само попиваше казаните думи, и не знаеше даже чий са- на Яница ли, или нейните, неказаните... - Мъжът не търси майка в леглото, търси жена, търси жарава - не камък... Разбра ли ме, Дамяно - жарава, не камък! Дамяна бутна младата жена и се завтече към портата. Душеше я гърлото, не можеше вече да стои вътре. Не помнеше как стигна до къщи, как отвори вратата на стаята - беше като замаяна. Тя застана пред огледалото и махна забрадката от косите си. Вгледа се в отражението си, в шията си....и очите и полекичка започваха да се усмихват. Свечери се. Мъжете се прибраха от полето и седнаха да вечерят. Дамяна поднесе на свекърът си , а след това и на Велко, сипа прясна вода в стомната и чак тогава седна и тя . Ядоха мълчаливо, така се правеше. След вечеря, мъжете оставаха да пушат по тютюн а жените отиваха да оправят постелята. Тази вечер Дамяна остана до мъжа си. Той изпуши цигарата си, и леко смутен от поведението на жена си стана , та се запъти към стаята им. Дамяна влезе след него и не побърза като друг път, да духне лампата та да се съблече на тъмно , а рече: -Лягай , Веле...аз...ида... Мъжът и си легна и погледна смаяно Дамяна - що и ставаше ?!!! А тя застана в средата на стаята , да я грее светлината и като погледна мъжа си в очите разкопча елечето си. Ръцете и се вдигнаха , та разплетоха двете плитки и тежките и коси се спуснаха от двете страни на лицето и... С не дотам сигурни пръсти,тя свали дрехите от себе си и застана пред очите му - гола, прекрасна...истинска! Чифт мъжки ръце се протегнаха, та сграбчиха младото тяло... Слънцето отдавна бе изгряло, а Дамяна и Велко не слизаха.... - Бре, що не стават тези хора бе - тюхкаше се свекървата на долният етаж и като видя , че то не помага , закрета по стъпалата към стаята на младите. Отвори леко вратата и спря на прага - на широкото легло , синът и бе отпуснал глава на гърдите на жена си, а лицето му бе застинало в мило блаженство. Старата жена се усмихна и леко притвори вратата, да не събуди младите.... Те ,старите....знаят .
1.
анонимен -
Отново направо в десятката!
22.04.2009 01:22
22.04.2009 01:22
Браво!
цитирайКак ги измисляш такива!
А бе ти да не си прескочила за малко от миналото насам, и скоро пак да ни напуснеш на обратно. За да се заредиш и отново ни изненадаш!
цитирайА бе ти да не си прескочила за малко от миналото насам, и скоро пак да ни напуснеш на обратно. За да се заредиш и отново ни изненадаш!
Еееех, че хубаво ми става всеки пък като те чета. Топло, мило, уютно, настръхващо...Пишеш божествено, нали знаеш?
цитирайЕееех, минала съм покрай божествата, ама нейсе...и на мен ми е хубаво да се харесват разказчетата ми.
Благодаря ви, за милите думи!
Любо, като си бях сега на село и една комшийка ми разказа как са се ухажвали преди време!
Направо да се стресира човек - де ти сега таквиз неща между двама :)
А и да ви кажа нещо под секрет - по днешному по ми се нрави :))))
цитирайБлагодаря ви, за милите думи!
Любо, като си бях сега на село и една комшийка ми разказа как са се ухажвали преди време!
Направо да се стресира човек - де ти сега таквиз неща между двама :)
А и да ви кажа нещо под секрет - по днешному по ми се нрави :))))
И в днешно време има хора, които така "крият" огъня, че докато разберат грешката - животът минал.... А няма нищо по-страшно от студено огнище...
Поздрави за разказа!!! :))
цитирайПоздрави за разказа!!! :))
А ми да, мила zulu, има и таквиз хора :)
Дано да са по - нарядко!
Ала преди години то си е било закон, да ти кажа!
Има нещо хубаво в този свян, харесва ми...ала, и жарта, и тя е нужна, нали ?
цитирайДано да са по - нарядко!
Ала преди години то си е било закон, да ти кажа!
Има нещо хубаво в този свян, харесва ми...ала, и жарта, и тя е нужна, нали ?
Жаравата само да не е нестинарска, много нозе не е хубаво да я газят! Но трябва да можеш и огън да запалиш! :)))) Такива ми ти работи...
цитираймагия, прелест...!!!!
цитирайМного, много е хубаво и наситено на усещания. За магията ти казаха, но не мога да не го повторя, пропито е всичко с нея. Цялата атмосфера...
Удоволствие беше за мен.
цитирайУдоволствие беше за мен.
те чета, толкова повече те харесвам. За мен си вълшебница, защото с думите умееш да рисуваш картини,по-красиви от онези изписани с най-ярки цветове. Поздрави вълшебнице :-)))
цитирайЗа първи път опитвам да се докосна до тази тема- жената в жената...
Не знам, дано се е получило, ако че ми е трудничко да пиша за тези неща...
Сега , като го прочитам - да, харесва ми, но...абе аз си харесвам Яшар, да ти кажа :))
Благодаря ти!
цитирайНе знам, дано се е получило, ако че ми е трудничко да пиша за тези неща...
Сега , като го прочитам - да, харесва ми, но...абе аз си харесвам Яшар, да ти кажа :))
Благодаря ти!
Блягодаря ти, приятелче !
Радвам се, че намина :)
цитирайРадвам се, че намина :)
Яшар е класика! Я да си го припомня!
цитирайХубаво и топло е в разказите ти - обичам да се потапям в атмосферата тук - истинско удоволствие си:)))
цитирайДано е хубаво , поне наполвината от хубостта на твоите стихове да носи и ще съм щастлива!
Благодаря ти, поете :)
цитирайБлагодаря ти, поете :)
това предизвика разказът у мен!
Направо ми сграбчи и гърлото и сърцето и душата!
Но краят... пожелавам такъв край на всички!
Поздрави,мило дете!:)))
цитирайНаправо ми сграбчи и гърлото и сърцето и душата!
Но краят... пожелавам такъв край на всички!
Поздрави,мило дете!:)))
но, моля те, не изчезвай за толкова дълго :)). С нетърпение влизам тук, очаквайки да намеря поредния шедьовър. Е, вярно е, че хубавите работи стават бавно, но какво да се прави... Желая ти успех
цитирай Минах от тук и се чудех какво да ти пиша ,но сега виждам ,че всичко са ти казали вече!
Топло е тук !Уютно и много истинско и красиво !
Радвам ти се искрено!:)
Прегръщам те!:)
цитирайТопло е тук !Уютно и много истинско и красиво !
Радвам ти се искрено!:)
Прегръщам те!:)
И аз пожелавам същото , Катя - нека се успиваме по-често сутрин :)
цитирай :) Изчезвам - появявам се, ту ми се пише , ту не ми се пише, ту харесвам, ту не харсевам - те това съм аз .
Но сега , като знам, че надникваш тук, ще пиша по-често , обещавам:)
Много топлиш ти!
цитирайНо сега , като знам, че надникваш тук, ще пиша по-често , обещавам:)
Много топлиш ти!
Ех, .... Благодаря ти!
цитирайте чете човек, все едно си е у дома - мир, уют и блажена тишина. :)
цитирай
23.
анонимен -
fuXdbHCbos
03.07.2011 10:08
03.07.2011 10:08
Thanks for the insight. It bnrigs light into the dark!
цитирай
24.
анонимен -
BpTEuIGZKivVBiTuabC
03.07.2011 12:35
03.07.2011 12:35
Now I know who the brniay one is, IВ’ll keep looking for your posts.
цитирай
25.
анонимен -
oGoEgTUQBnrlfrJx
03.07.2011 13:04
03.07.2011 13:04
Superbly illuminating data here, thnaks!
цитирай
26.
анонимен -
gTdjFlhMZADDrfZf
04.07.2011 10:13
04.07.2011 10:13
ChORwe <a href="http://tohuufnrgkxb.com/">tohuufnrgkxb</a>
цитирай
27.
анонимен -
iAOfkztHoyGYnO
04.07.2011 10:13
04.07.2011 10:13
kVdSaq <a href="http://dospbfsabmrj.com/">dospbfsabmrj</a>
цитирай
28.
анонимен -
MhPYMBoFYeIAMmbcCY
04.07.2011 10:42
04.07.2011 10:42
adh0zA <a href="http://zpkzduqlroya.com/">zpkzduqlroya</a>
цитирайТърсене
Блогрол