Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 00:56 - Дамяна
Автор: reffina Категория: Изкуство   
Прочетен: 10271 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2009 01:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Събуди се наедно с изгрева - така бе научена от дете. Стана от топлата постеля, облече се и с пъргави стъпки се запъти към долният етаж. Свекърва и бе станала и се суетеше около огнището. - Добро утро, мале...пак си ме преварила! - Добро да е щерко, има време за лежане кога дойде Черната. Ми ти, що тъй рано, Дамяно, що си не полежа , майка? Дамяна не отвърна. Взе медника и се запъти на вън , вода да донесе  за Велко, кога се събуди с топла вода да му полее. От две години бе снаха в Крайови, но не снаха се имаше. Като щерка я обичаха старите, милееха за нея . Искана беше в мъжовата си къща. Още не бе се замомила и Велковата майка, почна да пуска хабери снаха да и става, та не бе чудно кога се задомиха с Велко. По любов се взеха. Сговорчив момък бе мъжа и, добра душа носеше. Радваха се всички, лика-прилика си бяха младите. Живот и здраве , рожба да дочакат - свекър и от сега още люлка стягаше. Утрото бе хладно. Пследните звезди на небето вече бледнееха, кога Дамяна внесе медника с вода и се обърна към старата да види със що да помогне. От горе се чуха стъпките на мъжа и. Той влезна в мутвака и запремига сънено към двете жени. Трепна сърцето на Дамяна - хубав беше мъжа и , и тъй - неумит , пак хубав и беше. Тя се позасмя и пристъпи към него с кърпа в едната ръка , да му полее. Ръката и неволно се пресегна към косата му, но тъй си замря във въздуха, не посмя да даде воля на ласката си, не бе така научена... а и свекървата... Дамяна се обърна и влезе в стаичката до килера. Приседна леко на одъра и онези, грозните мисли пак се накачулиха в главата и. Сещаше тя промяна във Велко, женското и сърце не я лъжеше. Не , че ловеше вяра на хорските думи ,но и те, пустите, рана копаеха в душата и, сипеха се като черен дъжд връз нея...  - Уф, проклетийо, черна да станеш - избъбра тя в мрачината, та с тези си думи дано пропъди черни мисли. Но не би... - Днес ще отида, ще отида при нея... при проклетницата, нека ме види...нека ми каже, тъй в очите да ми каже - прошепна тя на себе си и излезе от стаичката. Велко бе вече излезнал. Полската работа бе в разгара си, не чакаше време за милувки... А и за милувките сърце се иска, помисли си Дамяна . Месец вече, как се бе настанила хладина в постелята на младите, и тя, Дамяна най - вече го усещаше по късното лягане на Велко, все гледаше   тя да е заспала и лекичко прилягваше до нея. Миг след туй се чуваше равното му дишане - заспиваше. Дамяна стискаше клепки, сън не и идеше. Що - не ме ли сака вече? Що - не съм ли вече хубава? Какво ми е , Божичко? Мислите кръжаха в главата и, не и даваха мира. Тя искаше ръцете му, помнеше жарта му - нея търсеше. Не бе възпитана да говори с мъжа си за това, не бе редно жена да пита таквиз работи. Жената чака - кога стопанинът и пресегне с ръка - тогаз на ласката отвръща, и по- така, по - скрито...не е добре да се пали жената, да си показва огъня, това е за другите жени, парясниците... На почтена жена не прилича да се голи пред мъжа си... Така знаеше Дамяна, така бе научена. Младата жена се наведе над масата и ръцете и чевръсто запремятаха замесеното от снощи тесто. Днес трябваше да се опече хляба за идната седмица и Дамяна се захвана да меси малки късове, които под умелите и пръсти се превръщаха в добре оформени погачи, които щяха да намерят място на трапезата.  "Само да замеся, само да посвърша малко.... и ще отида, при оная кучка ще отида, Господ да я порази, мръсницата" .... - мислите и идваха неканени, и те доведоха до решението и . Не казваше името и, не искаше и в мислите си да го спомене - толкоз бе омерзена от него..   "Що и е?
   Да не е от мене по-хубава, или е по - млада, какво толкоз и харесват...кучка, с магии  ги влачи песовете по себе си, друго не ще е "...- мислите кръжаха, не стихваха....
Дямана отметна с лакът падналият на челото и кичур и продължи да замесва хляба. Навън слънцето бе вече изгряло и първите му лъчи събудиха дворовете. Тук там се чу детски глас - махленските деца не чакаха даже на баира да стигне, бързаха да се съберат на улицата и олелията започваше. И тъй до обяд, кога вече не се траеше на топлината и малчуганите се прибираха по къщята, та да сберат сили за вечерната си забава. Туй време бе избрала Дамяна за да отиде до Горната Махала. Обедно време , кога по улиците няма люде, няма да и разнасят името, че другарува с тази уличница, пази Боже! Къщната работа не свършаше. Като привърши с месенето на хляба, метна го в пещта и се завтече на двора, да нахрани юрдечките. Пъргавите и нозе не се спряха, ръцете и не починаха дорде слънцето не закачи жълтата си дреха над черниката и лъчите му засветиха право на надолу. Тогаз Дамяна влезе в стаичката, облече други дрехи и се запъти към портата. Ръката и неуверено натисна мандалцето и младата жена се озова на тясната уличка. Там тя придърпа забрадката към лицето си и краката и се понесоха към Горната Махала. Там , в този край на селцето живееше Яница, при нея отиваше Дамяна. Яница не бе с момите мома, не бе и с женените женена, нито пък бе вдовица.... В селото я знаеха за петносана, щото освен китката си , преди години бе дала и единственото ценно нещо, което момите имаха - бе дала честта си ....и бе изгубила. Любимият и бе я оставил, никой не чу сетне дума за него, и тя - Яница остана да носи греха си сама, сама да си бърше плюнките. Никой не поиска сетне ръката и, никой не щеше да дели с нея срама и. Отбягваха я хората, имаше нещо в нея...нещо, дето не можеше с думи да се каже... На вид не бе по-хубава от другите, за дребничка даже минаваше..., ала снагата и, очите и, цялата тя... лъстеше, мамеше... Не бе сведена главата и, не гледаше земи а тъй- напреде си, в очите те гледаше, и те - очите и до дъното ти стигаха, душата ти взимаха. Викаха , че мами мъжете. Че вечери, женени мъже скачали през дувара и и тя им отваряла. Ала туй зад нея приказваха, в очите и не смееха да и кажат, че имаше очи дълбоки... При тая Яница отиваше сега Дамяна. Да я пита. За Велко да пита, дали и той скача дувара и , дали и него кучката лъстеше. Тя стигна до портичката и потропа на нея. Отвътре се чуха леки стъпки и след миг Яница застана на прага. Жената измери с поглед гостенката , но то трая само миг :  - Повели, Велковице - рече тя и отстъпи встрани . Дамяна влезе в дворчето, направи няколко стъпки и спря. - Влез де, влез...не бой се, не съм толкоз страшна - усмихна се Яница и Дамяна не бе сигурна дали не и се смее.- Не си дошла чиле да ми искаш...влез , кажи ми що те води. Гостенката пристъпи напред и влезна в малката гостна , дето на масичката грееше букет от току що накъсани гергини. - Седни, ето тука - покани я Яница , но Дамяна остана права. Двете жени стояха една срещу друга. И двете бяха млади, и двете хубави ,но от различна хубост. Очите на Дамяна - плахи и замрежени от съмнения се спряха в Янините - горди и присмехулни, и тя разбра - направо трябваше да я пита. Не се стигна до там.    - Знам защо си дошла, Дамяно, зная какво ти тегне... Напразно си била пътя дотука, отговор за тебе нямам. Отговор сама ще си търсиш. Гласът на младата жена бе глух, но и в същото време ясен. Тя хвана полека ръката на Дамяна, и като усети, че другата се дръпна, стисна я , та прикова очите и в своите и продължи.   - За Велко те е страх, а?
  За мъжа си ме търсиш. Вечер го няма, а ?
  Къснее, не те пипа? А ? И ти при мене - при уличницата, така - мене да питаш!
  А оти не питаш него? Дамяна , като чу името на мъжа си в устата на тая жена, не издържа, гневът помъти очите и и тя просъска:   - При тебе , кучко..., че при коя друга?
   Друга парясница в селото нямаме, та затуй при тебе ида...
   Е, идва ли мъжът ми при тебе, кажи ми ...проклетнице черна. Гласът и я даваше, думите излизаха на пресекулки от устата и , та бе видно колко мъка бе сбирала в себе си. Яница я погледна, а сетне пусна ръката и и приседна на ниското миндерче. Главата и , досега вдигната, клюмна лекичко на една страна и тя изви поглед към дошлата. Не беха очите и същите, нямаше сега в тях присмех.    - Кучка , викаш...проклетница....    Може и такава да съм , зная ли....ала едно зная - жена съм.    Гореща жена съм , Дамяно, истинска жена, незная преструвки.    Когато ми загори тялото - търся хладина, кога ми стане студено, търся жарава...    И не се боя да търся, не знам туй да е грешно....    А на мен грешница думат!    Жената е родена за сладост, Дамяно - сладост да дава, да взема...   Тъй ни е Господа създал...не ни е създал да се крием, снагите си да крием, косите   си да крием, да чакаме...мъж да ни иска!    Виж се - що е хубост у тебе , що е сладост!   Не чакай той да я търси,сама му я дай!   То не е грешно, Дамяно, другото по - е грях...да криеш, да чакаш.... Яница се повдигна от миндерчето и се доближи до гостенката. Дамяна седеше като попарена, не можеше дума да отвърне на това , дето чуваше...тя само попиваше казаните думи, и не знаеше даже чий са- на Яница ли, или нейните, неказаните...   - Мъжът не търси майка в леглото, търси жена, търси жарава - не камък...    Разбра ли ме, Дамяно - жарава, не камък! Дамяна бутна младата жена и се завтече към портата. Душеше я гърлото, не можеше вече да стои вътре. Не помнеше как стигна до къщи, как отвори вратата на стаята - беше като замаяна. Тя застана пред огледалото и махна забрадката от косите си. Вгледа се в отражението си, в шията си....и очите и полекичка започваха да се усмихват. Свечери се. Мъжете се прибраха от полето и седнаха да вечерят. Дамяна поднесе на свекърът си , а след това и на Велко, сипа прясна вода в стомната и чак тогава седна и тя . Ядоха мълчаливо, така се правеше. След вечеря, мъжете оставаха да пушат по тютюн а жените отиваха да оправят постелята. Тази вечер Дамяна остана до мъжа си. Той изпуши цигарата си, и леко смутен от поведението на жена си стана , та се запъти към стаята им. Дамяна влезе след него и не побърза като друг път, да духне лампата та да се съблече на тъмно , а рече:    -Лягай , Веле...аз...ида... Мъжът и си легна и погледна смаяно Дамяна - що и ставаше ?!!! А тя застана в средата на стаята , да я грее светлината и като погледна мъжа си в очите разкопча елечето си.  Ръцете и се вдигнаха , та разплетоха двете плитки и тежките и коси се спуснаха от двете страни на лицето и... С не дотам сигурни пръсти,тя свали дрехите от себе си и застана пред очите му - гола, прекрасна...истинска!  Чифт мъжки ръце се протегнаха, та сграбчиха младото тяло...       Слънцето отдавна бе изгряло, а Дамяна и Велко не слизаха....    - Бре, що не стават тези хора бе - тюхкаше се свекървата на долният етаж и като видя , че то не помага , закрета по стъпалата към стаята на младите. Отвори леко вратата и спря на прага - на широкото легло , синът и бе отпуснал глава на гърдите на жена си, а лицето му бе застинало в мило блаженство. Старата жена се усмихна и леко притвори вратата, да не събуди младите.... Те ,старите....знаят .


Тагове:   яница,   Дамяна,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Отново направо в десятката!
22.04.2009 01:22
Браво!
цитирай
2. lubara - Поздравявам те!
22.04.2009 07:23
Как ги измисляш такива!
А бе ти да не си прескочила за малко от миналото насам, и скоро пак да ни напуснеш на обратно. За да се заредиш и отново ни изненадаш!
цитирай
3. totoni - Еееех, че хубаво ми става всеки пък ...
22.04.2009 09:33
Еееех, че хубаво ми става всеки пък като те чета. Топло, мило, уютно, настръхващо...Пишеш божествено, нали знаеш?
цитирай
4. reffina - Еееех, минала съм покрай божест...
22.04.2009 09:57
Еееех, минала съм покрай божествата, ама нейсе...и на мен ми е хубаво да се харесват разказчетата ми.
Благодаря ви, за милите думи!
Любо, като си бях сега на село и една комшийка ми разказа как са се ухажвали преди време!
Направо да се стресира човек - де ти сега таквиз неща между двама :)
А и да ви кажа нещо под секрет - по днешному по ми се нрави :))))
цитирай
5. zulu - Ех, как си го разказала!!!! :)))))
22.04.2009 10:25
И в днешно време има хора, които така "крият" огъня, че докато разберат грешката - животът минал.... А няма нищо по-страшно от студено огнище...
Поздрави за разказа!!! :))
цитирай
6. reffina - А ми да, мила zulu, има и таквиз хора ...
22.04.2009 10:48
А ми да, мила zulu, има и таквиз хора :)
Дано да са по - нарядко!
Ала преди години то си е било закон, да ти кажа!
Има нещо хубаво в този свян, харесва ми...ала, и жарта, и тя е нужна, нали ?
цитирай
7. zulu - Нужна е, та чак необходима! ;)))
22.04.2009 10:52
Жаравата само да не е нестинарска, много нозе не е хубаво да я газят! Но трябва да можеш и огън да запалиш! :)))) Такива ми ти работи...
цитирай
8. benra - красота,
22.04.2009 11:41
магия, прелест...!!!!
цитирай
9. cefulesteven - Много, много е хубаво и наситено на ...
22.04.2009 12:20
Много, много е хубаво и наситено на усещания. За магията ти казаха, но не мога да не го повторя, пропито е всичко с нея. Цялата атмосфера...

Удоволствие беше за мен.










цитирай
10. hara73 - колкото повече,
22.04.2009 17:16
те чета, толкова повече те харесвам. За мен си вълшебница, защото с думите умееш да рисуваш картини,по-красиви от онези изписани с най-ярки цветове. Поздрави вълшебнице :-)))
цитирай
11. reffina - cefulesteven
22.04.2009 21:07
За първи път опитвам да се докосна до тази тема- жената в жената...
Не знам, дано се е получило, ако че ми е трудничко да пиша за тези неща...
Сега , като го прочитам - да, харесва ми, но...абе аз си харесвам Яшар, да ти кажа :))
Благодаря ти!
цитирай
12. reffina - hara73 -
22.04.2009 21:08
Блягодаря ти, приятелче !
Радвам се, че намина :)
цитирай
13. lubara - reffina
22.04.2009 21:24
Яшар е класика! Я да си го припомня!
цитирай
14. evchet0 - Хубаво и топло е в разказите ти - о...
23.04.2009 10:20
Хубаво и топло е в разказите ти - обичам да се потапям в атмосферата тук - истинско удоволствие си:)))
цитирай
15. reffina - evchet0
23.04.2009 10:41
Дано е хубаво , поне наполвината от хубостта на твоите стихове да носи и ще съм щастлива!
Благодаря ти, поете :)
цитирай
16. katan - И нега и сълзи...
25.04.2009 12:54
това предизвика разказът у мен!
Направо ми сграбчи и гърлото и сърцето и душата!
Но краят... пожелавам такъв край на всички!
Поздрави,мило дете!:)))
цитирай
17. dobsun - Много хубаво,
25.04.2009 19:46
но, моля те, не изчезвай за толкова дълго :)). С нетърпение влизам тук, очаквайки да намеря поредния шедьовър. Е, вярно е, че хубавите работи стават бавно, но какво да се прави... Желая ти успех
цитирай
18. iliada - reffina
26.04.2009 14:09
Минах от тук и се чудех какво да ти пиша ,но сега виждам ,че всичко са ти казали вече!
Топло е тук !Уютно и много истинско и красиво !
Радвам ти се искрено!:)
Прегръщам те!:)
цитирай
19. reffina - katan -
26.04.2009 18:30
И аз пожелавам същото , Катя - нека се успиваме по-често сутрин :)
цитирай
20. reffina - dobsun
26.04.2009 18:32
:) Изчезвам - появявам се, ту ми се пише , ту не ми се пише, ту харесвам, ту не харсевам - те това съм аз .
Но сега , като знам, че надникваш тук, ще пиша по-често , обещавам:)
Много топлиш ти!
цитирай
21. reffina - iliada
26.04.2009 18:33
Ех, .... Благодаря ти!
цитирай
22. blagorodnik - Като
15.05.2009 23:54
те чете човек, все едно си е у дома - мир, уют и блажена тишина. :)
цитирай
23. анонимен - fuXdbHCbos
03.07.2011 10:08
Thanks for the insight. It bnrigs light into the dark!
цитирай
24. анонимен - BpTEuIGZKivVBiTuabC
03.07.2011 12:35
Now I know who the brniay one is, IВ’ll keep looking for your posts.
цитирай
25. анонимен - oGoEgTUQBnrlfrJx
03.07.2011 13:04
Superbly illuminating data here, thnaks!
цитирай
26. анонимен - gTdjFlhMZADDrfZf
04.07.2011 10:13
ChORwe <a href="http://tohuufnrgkxb.com/">tohuufnrgkxb</a>
цитирай
27. анонимен - iAOfkztHoyGYnO
04.07.2011 10:13
kVdSaq <a href="http://dospbfsabmrj.com/">dospbfsabmrj</a>
цитирай
28. анонимен - MhPYMBoFYeIAMmbcCY
04.07.2011 10:42
adh0zA <a href="http://zpkzduqlroya.com/">zpkzduqlroya</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 642852
Постинги: 42
Коментари: 1287
Гласове: 6936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031