Зарекла се бях - дорде ми трае сесията - никакво писане тук! Но...нека ви разкажа, белким ми се върне добрият вкус в устата, че от два дни все ми нагарча.     Така... Вчера имах изпит . Тежък предмет, тежък изпит, лош професор - людоед, абе всичко си бе както трябва. Напрежението също си бе там, знаете как е.  Залата, обаче, бе пълна с младост, наша си, българска младост. (Колегите ми са грешно млади и много, ама много хубави!) Влезе лошият професор, продиктува темата и...започна се. Пет минутки размисъл, започнах да пиша каквото знам, надявайки се йероглифите ми  макар и грозни да имат поне смисъл. И тогава.... Около мене нещо забръмча, завибрира въздуха от електронните звуци на Handsfree устройства!  Постреснах се - това ли са бъдещите психолози ?! Това ли са онези, които умеят да ни върнат радостта от живота, когато по незнайни за нас причини тя си тръгва?! Психолозите работят с най - фината, най - нежната част от нас - с душата ни. При тях отиваме, когато сивотата стане повече, отколкото можем да понесем, когато съществото ни изпитва страдание, за което медицината няма диагноза. Познавам това страдание. Губила съм близки хора, губила съм и себе си и знам, че ако не бе добрият психолог на който попаднах, сега не бих имала Вярата да продължа! Те - психолога, приятелите, семейството ми - са причината да ме има такава, каквато се харесвам (вече). А в този момент, около мен бъдещите психолози вземаха своят изпит с помоща на Handsfree!!! Стана ми тъжно. Но...изпита свърши и чашата вино в квартално кръчме почти бе поприспала тъгата......до днес. Имах преглед при лекар и ми назначиха една неприятна процедура - гастроскопия. Докато лекаря търпеливо ми обясняваше същността на процедурата, изглежда леко съм позеленяла - чутото хич не ми харесваше. Докторът (свестен човек , има и такива хора) се позасмя видял страхът ми и ми рече "Спокойно, хлапе, ако толкова те е страх ще ти направим анестезия, нищо няма да усетиш" Ух, олекна ми, как не го разцелувах тоя доктор - не знам! Рекохме си " До скоро!" и си тръгнах. И тогава, в автобуса, в мен изникна въпроса - " Боже, ами ако доктора си е взел изпита с Handsfree!!!" Знам, че е глупав въпрос, тогава не е имало такива устройства но въпроса си бе там, в главата ми и довлече още куп въпроси по себе си. Харесвам специалността си и няма да спра да я харесвам. Знам също , че има добри специалисти успели да станат такива с много труд. Но сега разбрах, че има и ... Handsfree ! Та се чудя, сега , в края на месеца , когато в пълна упойка няма да имам сетивност а ще поверя живота си в ръцете на доктора на кое от двете явления ще попадна?! Или е по - добре, каквато съм си цапната , преди да ми сложи инжекцията да попитам: " Докторе, а ти ползвал ли си Handsfree ?"    
П.П  Дордето търсех  в коя категория да публикувам постинга си, реших да си го оставя точно тук- Изкуство му отива!        

палци всичко при теб да мине добре !!!!!!!

Практиката ще покаже дали стават за психолози или не!
Гледай си здравето и дано всичко да е наред!

То и аз така...сама си стискам :)

Ох, де да беше само при тях, де да беше...

Поздрави от Родопите!

Здрав бъди!
Поздрави от задимената ми кухня - преди малко прегорих вечерята :)

От калпави ученици често излизат добри специалисти, а за психологията съм чел, че и чувал от свои практикуващи я приятели, че е в по-голямата си част призвание и талант с който се ражда човек.
Не, че искам да ги оправдавам и не дай си Боже, наложи ли ми се да попадна, точно на такъв тарикат, но ми весело едно...

Ти пък, ако искаш да знаеш онази вечер в която за последен път се видяхме и говорихме се оказа доста решителна за днешният ми ден:)))

изкарай я тази упойка (на някой им харесва) , пък тези с handsfree-тата живота ще си ги насмете и ще окапят по трасето.
здрава да си ни...

Дано си прав, друже, но ми се ще тези при които ходя , когато не мога да се справя сама с нещо да си отбират от занаята, те това ми е болката!
Радвам се на днешният ти ден - от сърце, ще си взема от хубостта му за днешната ми вечер :)

Здрав бъди и ти и все така приключенствай!

Pozdraviavam te, mnogo otdavna ne sum chel neshto tolkova realno i aktualno i nay-vajnoto razlichava se ot politika, i tejki lubovi. Mnog dobre si si zadala vuprosa. Za men nay dobre bi bilo v Universitetite da se montirat zaglushiteli na signala za GSM . Taka i uchebniat proces shte bude po-spokoen

А може би наместо да монтираме заглушители е по-добре да си припомним думичката "морал"?
Туй, чини ми се, е по - важното :)

Пациент чака пред вратата на лекарския кабинет за резултат от изследване. Излиза докторът, поглежда мрачно папката и казва: "Остават ви още 10 !"
Пациентът :Ама какво бе докторе- години, месеци? дни?
Докторът: " 10,9, 8 , 7...."

Радвам се, че си тук!
За гастроскопията не се тревожи!
Малко е гадничко, но минава бързо без анестезия / аз така предпочетох:)/.
На времето лекари ставаха децата на "заслужилите" - активни борци, сега пък с handsfree ...
А за теб съм сигурна, че ще си един превъзходен психолог, който достига лесно, фино и състрадателно до душите на хората!
Успех!

Вярвай, че всичко ще бъде надед и ще бъде. Аз ще ти стискам палци и вярвам, че доктора ти е от тези, който не са ползували Handsfree...

По мое време нямаше хендсфрий, та изпитите съм си вземал по първобитния начин. Но се сещам за един приятел, дето пита друг:"Абе, ти сваляш ли това хендсфрий от главата си някога? А другия му казва- "Аха, само когато спя." А първия: "Е вземи да се снимаш за лична карта тогава- с него- то ти е отличителен белег!":-))

и бутилка Ром...
Танцувай, пей хайдушки песни, плачи, крещи, намачкай Владо, бъди намачкана...
хубаво е, когато има повод...

Само да си забърша сополите и почвам, обещавам ти!
:)