Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2010 22:53 - АЛИЧКО
Автор: reffina Категория: Изкуство   
Прочетен: 16080 Коментари: 35 Гласове:
14

Последна промяна: 30.01.2010 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                            На valsodar, за това :
                               Ами, напиши нещо весело, нещо циганско
 
     
Къщата му беше една от крайните в циганската махала, току до старото гробище. Беше малка къща с чисто дворче, в което освен старата му майка имаше едно проскубано куче на име Анчар и разнебитена каручка. 
  Кон нямаше.
Продаде го преди две години, когато реши да си търси късмета по града.
Късмет не намери и пак се прибра в селцето.
  Казваше се Аличко.
Беше дребен на ръст, с чевръста походка и никой не би рекъл че е циганин ако не знаеше потеклото му.
Аличко имаше черна коса и огромни сини очи. Минаваше за хубавец, но хич не му вървеше с жените. Беше се женил два пъти, но жените му бягаха , уплашени от сиромашията в малката му къща .
Всеки ден Аличко заставаше на центъра, срещу училището и там, на една маса с колелца продаваше захарни петлета. Рядко купуваха през делничните дни петлета и Аличко все си прибираше количката пълна, но това не го отчайваше - на другият ден пак бе там - срещу училището с неизменната си усмивка на уста. Когато дойдеше панаира, Аличко освен петлета захаросваше и ябълки , семки продаваше - та падаше по някой лев, но панаира бе само веднъж в годината а хляб трябваше всеки ден. Аличко имаше весел нрав, не пропускаше човек да мине покрай него и да не му каже дума, да не го разсмее.
Често раздаваше безплатно своите петлета на малчуганите, които го наобикаляха знаейки ,че той, чичо Аличко, ще ги поогледа, ще се позасмее и току им подаде по едно петле.
Аличко викаше , че ще спечели от тотото.
 Така разправяше той на Симо кръчмаря с който ги свързваше неразбираемо за другите приятелство.
     - Ех, бай Симо - един път да улуча аз, шестицата да ударя ...пък тогаз ще видиш ... Циганин как живее, ще видиш! - отнасяше се в мечти Аличко.      - Ами количката бре, кой ще ти продава петлетата - смееше се кръчмаря.     - Дарявам ти ги, бай Симо - дарявам ти бизнес и половина, ей тъй - от сърце - прихваше насреща Аличко и се отнасяше в мечти за голяма къща, лека кола и жена, дето няма да бяга от немотия.    Освен със захарните петлета, Аличко бе известен и с друго - никой в околията не можеше да играе като него дамла - кючек.   Дамла - кючек не е като другите кючеци - вихрени и огнени. В дамла- кючек огънят е друг, скрит огън , тежък .
Играе се само от мъже, дето са отбили казармата, зрели мъже.
Играе се тежко, бавно, на цял крак. Малцина се решаваха да го играят, ако Аличко беше на близо.
Той беше царят. И като истински цар не играеше винаги, само когато той реши и изведнъж.
Така живееше Аличко - всеки ден продаваше захарни петлета, а веднъж - два пъти в годината бе цар. От месец време в циганската махала се говореше само за едно - Големият Мануш женеше сина си за момиче от рода на Кардарашите. Щеше да е голяма сватба  - и двата рода бяха заможни, но Мануш ( за да се изхвърли пред свата си) щеше да прави сватба, дето от телевизията щеха да я снимат. Циганите за друго не говореха.
Разправяха, че музиката щяла три дни да свири, че Големият  Мануш щял със собствено уиски да пои, че чеверметата щели да са по едно на човек!
На всичкото отгоре, на сватбата щеше да танцува Назла - най-известната танцьорка в околията, страстна и красива циганка дето всички циганки мразеха, пък искаха да приличат на нея. Отдавна не бе имало такава сватба - те и циганите беха обеднели, та затуй вълнението беше голямо. Вълнуваше се и Аличко, той се падаше братовчед на Големия Мануш и реши него ден да не работи. Стана рано, направи си косата на лимби и три пъти се връща до огледалото да види как му стои мустака. По обяд докараха булката - петнайсетгодишно момиче, което бе така оплескано с грим , че не можеше да се разбере цвета на кожта му. Като я вкараха в къщата на Мануш, писна оркестъра и това бе началото на сватбата. Множество от пъстро облечени, щастливо усмихнати цигани напълни построената предният ден шатра.
Трапезите се огънаха под тежестта на чиниите с храна.
Мануш бе спазил обещанието си и пред всеки човек стоеше по бутилка уиски с неговия лик на етикета. Циганите бяха щастливи. Когато след час време от къщата се подаде свекървата и рече че булката е честна, писъците на доволните сватбари заглушиха оркестъра, удариха се в покрива на шатрата и оттекнаха в дъното на собствените им уши. Тогава излезе Назла.
 Появата и накара сърцата на всички да трепнат - хубостта и бе голяма, а снагата  и....
Беше облечена в яркочервена прозирна одежда, през която се виждаха всички гънки на тялото и, а корема и бе опасан от колан с пендари, които се затрептяха в такта на мелодията, която ставаше все по - шеметна и по - шеметна. Назла танцуваше така, както никой друг не бе танцувал досега - тялото и се гънеше и трептеше, очите и горяха с такъв огън че всичките сърца наоколо пламнаха, разгоряха се. Аличко седеше в края на трапезата и ситна пот бе оросила челото му.
 Той изпиваше с очи знойната танцьорка, краката и, коремът и...
Изведнъж стана и с невиждащи очи се запъти към музикантите. Извади една банкнота и я подаде на кларинетистът. Миг след това вихреният танц заглъхна, Назла направи още едно въртеливо движение с корема си и спря. Аличко застана в средата и вдигна ръце. В този миг оркестъра засвири дамла-кючек. Аличко затанцува.
Бяхя го виждали циганите как играе, ала все не можеха да му се нагледат.
Аличко танцуваше със сърцето си.
Тежко му бе сега на сърцето и затуй и кючекът му бе тежък, на място. Играеше Аличко , кръстът му се въртеше във бавният ритъм на танца а очите му бяха вперени в тези на Назла.   Искаше я.
Аличко танцува дордето ризата не полепна по гърба му. Тогава отведнъж спря, тръсна мократа си коса и се отдалечи към мястото си. Дълго време крещяха от възторг циганите - верно е, и Назла играе( ах, как играе само) ала като Аличко - никой не може.
Аличко бе царят.
На другият ден, в малкото дворче на Аличковата къща освен кучето и старата му майка беше и Назла. Пристанала му бе същата нощ, когато Аличко изигра своят дамла-кючек. Той не направи сватба, нямаше толкоз пари, пък и Назла не бе честна ( два дни след като му пристана , тя доведе в къщичката трите си деца , всяко с различен баща.). Аличко заряза петлетата, не стигаха парите от тях да изхранва новото си семейство и тръгна да търси работа по къщите. Работа се намираше, викаха го хората, че Аличко не бе мързелив , работеше съвестно и всичко работеше. Той все така намираше време да се отбие при Симо кръчмаря, да удари по чашка с него, да помечтае за шестица от тотото, но не се застояваше по много, бързаше да е до Назла. Назла, макар и с известно минало излезе къщовница - от нищо манджа правеше, не се оплакваше от немотията и Аличко беше щастлив.  Когато след година се чу , че Аличко е ударил печалба от тотото никой не повярва - всички решиха , че е поредната шега на веселия циганин, но когато два дни след това пред малката къща на Аличко спря такси и от него слязоха той и Назла, накипрени като манекени , дворчето в миг се изпълни с народ, дето идеше да му честити. Аличко бе спечелил от тотото!
Мълвата се разнесе с шеметна бързина и през час - два започнаха да пристигат братовчеди с молба за заеми, щели да ги върнат, той Аличко сега да им помогне, че и Господ на него да помага.
И Аличко помагаше - не му свидеше. Пораздаде той бая от парите си, но нали бе за свои хора - вяра им имаше. Реши, обаче, с парите дето му бяха останали да вземе нова къща. Поговори и с Назла, разбраха се - дето ще ходят да внасят парите по банки, по - добре до седмица да си купят къща и да се нанесат на широко. Назла беше съгласна. Пазариха къща и Аличко даже почерпи, ама по - скромно почерпи, че , те , парите - таман за къщата и толкоз. Вечерта се прибраха, Аличко преброи парите , сложи ги в гардероба и легна до Назла.    Тя бе вече заспала. На сутринта, Аличко се събуди сам. Назла я нямаше, парите от гардероба също.
Новината се разчу, надойдоха циганите, искаха да викат полиция, но Аличко не даде. Той само мълчеше и гледаше в земята.
Майка му разправяше после, че много плакал...но не за парите, за Назла плакал. Не се мина много време и Аличко отново изкара количката си със захарни петлета. Стоеше срещу училището и все така се усмихваше на всеки срещнат, все намираше по добра дума да каже. След туй се запиля , така , както само циганите умеят да се запиляват. Но щом се случеше да има сватба в махалата и да засвирят дамла - кючек, всички сякаш очакваха той да се появи отнякъде,да заиграе, че това бе негов кючек, той му бе царят.  



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - Е, върна се най-сетне. Дълго те ч...
30.01.2010 23:00
Е, върна се най-сетне.
Дълго те чаках, но... заслужаваше си.
Браво Ренка!
цитирай
2. reffina - valsodar
30.01.2010 23:12

На смях го започнах - радвам се, че ти харесва!
п.п. Владо ме пита " Какво сега ви прихвана с Радо пак за тези цигани, пфу ...абе вие сте..." :)
цитирай
3. valsodar - ;))
30.01.2010 23:27
А бе, помня аз, че си се зарекла от много време насам, да напишеш нещичко и за тях, помня и не забравям да напомня :)
цитирай
4. gothic - Може да е за Радо, обаче и аз си щипвам ...
30.01.2010 23:42
Може да е за Радо, обаче и аз си щипвам мъничко. Още два-три листа в папката с надпис reffina, която чака афтограф. Добре дошла отново! :)))
цитирай
5. veninski - После ще се върна...
31.01.2010 07:05
После ще се върна...
цитирай
6. анонимен - Ха така, пишете с умиление за мангалите!
31.01.2010 07:32
Държавата пищи от тях, но на валсодар му се иска циганско?!
Къде по-циганско от това, бе рапон? Такива като вас не заслужават нищо. Стойте си в тинята и се радвайте как циганите ни асимилират. Простотията ви е като гранитна плоча! А вие сте отдолу.
А блогъркага рефина ги вади топли от кенефа си.
цитирай
7. reffina - gothic
31.01.2010 09:26
Ха, ти си щипвай листи, ама закъсняваш ...с бирата:)
Хайде , само с Радо ли ще въртим чаши !
цитирай
8. reffina - анонимен
31.01.2010 09:33
Е па ще му се иска - като гледа ти какво предлагаш...
В тинята не сме, друже, макар че и там не е толкоз лошо, и там сме били , заради "верни другари", но това е един друг въпрос...
Кенефа , викаш - добре де, как така съм бръкнала там пък не съм те намерила ?!!!
Те това ми кажи само и сме приятели!
цитирай
9. kalin8 - Велколепен разказ!
31.01.2010 11:19
С удоволствие прочетох!
Б.
цитирай
10. reffina - kalin8
31.01.2010 11:30
С удоволствие написах!
цитирай
11. razkazvachka - Хубаво!
31.01.2010 16:17
Дано си изкарала сесията, че да не се наложи да играеш дамла-кючек:))))
цитирай
12. reffina - razkazvachka
31.01.2010 19:07
Уф, свърших с това мъчение, сесията!
Леле, ако разчитах на дамла -кючека, спукана ми е работата, дървеничка съм малко :)
Радвам се, дето се отби!
цитирай
13. mamas - Поздрави, Рени!
31.01.2010 19:18
Страхотен разказ, невероятна си!
цитирай
14. tit - Скършените мечти не танцуват!:...
31.01.2010 19:20
Скършените мечти не танцуват!:(
Поздрави!:))
цитирай
15. reffina - mamas
31.01.2010 19:20
Здравей приятел, как си?
Той, Радо е виновен - той ме подкокороса, че аз хич и не знаех за какво да пиша :)
И то колко му трябва на човек - някой да го урощиса и ей , на - Аличко:)
п.п Ама име съм сложила...сега незнам, да ти кажа, що тъй го кръстих този човечец!
цитирай
16. reffina - tit
31.01.2010 19:22
Абе туй е временно бе, те циганите бързо им минава :)
Хубава да е вечерта ти!
цитирай
17. razkazvachka - Браво-браво!
31.01.2010 22:53
reffina написа:
Уф, свърших с това мъчение, сесията!
Леле, ако разчитах на дамла -кючека, спукана ми е работата, дървеничка съм малко :)
Радвам се, дето се отби!


Ми кат пишеш такива работи - и ние, умрелите от скука от виртуалния клуб на кибиците, налитаме кат оси на расфасована крава...
цитирай
18. veninski - Поздрави и от Родопите!
01.02.2010 01:11
Поздрави и от Родопите!
цитирай
19. reffina - veninski
01.02.2010 09:49
Поздрави от снежна София! :)
цитирай
20. bregovi4 - Бравос!..
01.02.2010 22:57
Сущий Йовков! Много ми хареса, дано има и още. А и името си му е харно на човека, ко ся? ; ) жива и здрава!
цитирай
21. reffina - bregovi4
01.02.2010 23:04
Здрав бъди и ти!
А пък името...още се чудя отде го изрових, убедена съм , че има някаква история това ти ми име ама каква е, що е - не мога да се сетя и туй то.
Поздрави от мен!
цитирай
22. bregovi4 - Хей
02.02.2010 02:39
Нощтна птицо!.. четох, четох до преди малко... от една седмица съм тук, но ти си родена Разказвач- вервай ми! :) С. Кинг бе писал в един предговор ,,важна е историята, а не разказвача,, но аз смятам, че по-важен е разказвачът.. Много ми допада стилът ти, напомня Йовков, Елин Пелин, Каралийчев... все любими мои автори! Увличаш, като бърза река, но най ме впечатли до момента ,,Акбар,,... След него ми бе нужна малка пауза, за да продължа.. просто Евалла! Congratulations!!! :)
цитирай
23. lubara - Поздрави, reffina !
05.02.2010 13:01
Ренка, абе тази Назла не можа ли да я направиш поне 16-17 годишна, все пак три деца...
Ама Аличко много мил.
А пък разказът се чете на един дъх, браво на теб!
Тук да кажа, че когато бях дете имаше един филм" Срещал съм и щастливи цигани".
Много се чудех, как може пък да са щастливи. В мизерия живеят, мръсни са, черни и скъсани ходят.
Веднъж в седмицата баща ми ни водеше с брат ми на баня " Банишора". В събота. Голяяяяямо чакане се чакаше. Много беше досадно. И една събота в банята танцуваше и играеше един циганин.
- Знаете ли защо играя, защо се смея- питаше той всички.- Утре се женя, булка ще водя в къщи, те затова.
Странно ми беше това тогава.
Такива ти ми работи! Поздрави на всички около теб!
цитирай
24. reffina - Любар, здрасти - как си ? Аличко, ...
07.02.2010 23:38
Любар, здрасти - как си ?
Аличко, той е пич да ти кажа - не му пука - сърце широко, и кючека го умее ... к`во му трябва повече?
Изморена съм, Любар и искам да е лято.
Пиши ми как си, как я караш.
Радвам се, дето се отби :)
цитирай
25. veninski - Каква прегръдка! Направо завид...
08.02.2010 18:28
Каква прегръдка! Направо завидях!:)))

Другия път ще дойда...
Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирай
26. reffina - veninski -
08.02.2010 18:40
Поздрави и от мен!
Ааа, прегръдката - ами тя е от сърце, та затуй :)
цитирай
27. hara73 - Поздрави, Ренка :-)))
08.02.2010 19:13
хареса ми този Аличко. Късмет я имал я нямал, но си е останал с добро сърце, човекът.
цитирай
28. reffina - hara73
08.02.2010 19:53
Ей, къде се затри ти, къде ми се изгуби!
Радвам се, дето си тук, радвам се и дето си познала , че Аличко е добряк, е, смотаничък, ама пък добричък :)
Хубава да е вечерта ти , приятелче!
цитирай
29. mileidi46 - :))))Dobre do6la!!
10.02.2010 16:38
Ei,poqvi se nai- posle!!Dobre ,4e nadniknax slu4aino tuk!!
A kato vidqx ...ne6to zigansko...si rekox :xa,pisala e za Rozi ziganina..nali ima6e takava misal?? Posmqx se ot sarze...
radvam ti se!!
Pozdrav ot Bologna...snejna i studena....
цитирай
30. reffina - . mileidi46
10.02.2010 17:51
Колко го издирвах аз този Рози ако знаеш, ма бил нещо болнав, така ми казаха.
Танца, от твоят разказ за него съм го взела, не се ли сети , бре!
Хайде, идвай си!
цитирай
31. mileidi46 - E,kak ne!:)))
11.02.2010 14:57
Vednaga se setix...dokato si bqx vav Vidin tazi esen,ejednevno me reketira6e za ,,stotinki''..q za bozi4ka,q za kebap4e..posle zapo4na i za lekarstva..po edri sumi da iska...Golqm ziganin e da znae6! Poiska ,kato si ida pak..da mu zanesa podarak edna 6arena riza,,xavaiska''...a kato mu pozvolix da se napraska s moq parfium....se razplaka i zor da mi zeluva razete...Golqm obraz e !!I sme golqmi ,,priqtelki'' ot mnogo dalgi godini...I s brat mu-Muto!!
6te ti razkazvam,kato se vidim!!:))))
цитирай
32. анонимен - fXRlwHmkPD
03.07.2011 10:55
I'm out of league here. Too much brain power on dsiplay!
цитирай
33. анонимен - tOlQpSzQrPbQPO
04.07.2011 05:59
This forum needed shainkg up and youВ’ve just done that. Great post!
цитирай
34. анонимен - snensDsorPXLNLKTpdu
04.07.2011 10:20
D0nFbH <a href="http://zmdqjmtqmaxs.com/">zmdqjmtqmaxs</a>
цитирай
35. анонимен - tVaGnSoozFJYQgTLRCw
04.07.2011 11:41
8zYeRr <a href="http://vtagkjnwbeth.com/">vtagkjnwbeth</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 642808
Постинги: 42
Коментари: 1287
Гласове: 6936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031