Портата проскърца с познатият от детството ми звук.
Сенчестият двор, чешмата, празната кучешка колибка..... всичко си беше както преди.
-Какооооооо! Кака , кака си дойде! - крясъкът на осемгодишният ми брат огласи задрямалата улица.
Хвърли се в прегръдките ми - малко , красиво ангелче . Косата му миришеше на слънце, трева и детство.
Като моята. Преди. Прегръщах малкото човече и вдъхвах аромата му, усещах сърчицето му до своето- развълнувано, радостно, чисто.
- Какво ми носиш, како? Къде е чантата? - крещеше дивачето и смъкваше тежкият сак от рамото ми.
-Бабино момиче, ти се сети да дойдеш. Очите си изгледах  от сутринта- баба ми идваше към мен, и вече го избиваше на плач
На двора , под асмата бе простряна една черга. 

Спомних си.

Когато бяхме малки със сестра ми , това беше "Новата черга" . Баба я слагаше само ако щяха да идват гости. Видехме ли чергата и си знаехме - празник ще да е някакъв. Баба беше много горда с тази черга - правена била по поръчка , като я донесла се събрала цялата махала да я гледа. Такива цветове не били виждали - греели , като живи били.

Погалих с поглед овехтялата черга и прегърнах баба си. 
- Немах време , бабо, да оправа къщата, нито да ти сготва нещо хубаво. Утре ще ти направа пълнени чушки, от червените, както ти ги обичаш, ама днес окъснях.
Има малко гозбица от вчера, ама такава, селска, ......дали ще ти хареса..... Вие в София... там, нали не ядете такива работи.... . Тпррусссс, тпрус ма, навъдили са се едни котки, гледай да ти не изцапат дрехите. Тук, на село е така......

Влязох в антрето , а след това и в стаята. Миришеше на прясна чубрика. На стената видях снимката си от училище, и тази на сестра ми, и тази на майка ми.....Булчинският портрет на дядо и баба .

Свидно.

Гледах баба си, която се суетеше около мен и се чудех наистина ли не знае, че най са ми вкусни нейните, селските гозби. Забравила ли е как хвърлях ученическата си чанта зад вратата и се нахвърлях върху още топлата питка и димящата манджа? Не помни ли , как ме къпеше в коритото и жулеше до кръв и без това разранените ми колене?
"Бабке, бабке, аз съм си същото момиче. Дрехите ми ли те смутиха, или "ние, там...в София...."?
По- вкусен хляб от твоят не съм яла, по уютно място от тази стая не съм намирала. Моя , глупава бабичко, толкова те обичам."
 - Ще ми дадеш ли, бабо, накоя твоя басмена рокля, да ми е по - свободно, и иди викни комшийката. 
Аз дотогава ще сгрея гозбата и салата ще направя за ракийката. Иди, иди я викни, че с нея ми е по -сладко.

Брат ми опропастяваше съдържанието на сака .
Котката до него го гледаше с интерес и си ближеше лапичките. На гости .
 
- Надо, Надо ма, ела до нас, че Рени си е тука. Иска да те види, че с тебе и  е било по - сладко....
Нали я знаеш , наш*та Рени,.. Все си е същата, Надо...
Е я !   Виж я!   На боси крака , бере домати в градината, салата да ни прави.
Засмя ми се къщицата, Надо, засмя ми се душата, сестрице.....

******************

И моята душа се смее, бабке, нищо ,че очите плачеха!