- Кучка да съм родила, нея да не бях раждала, че ми душицата отрови, животеца ми почерни, откак е от мене излязла бял ден не видях......
Божееее, Божичко, защо ме ялова не направи, като Мара Шейтанката, да ми е мирна главицата, да ми е рахат съня...
Така нареждаше стрина Донка докато чистеше цветята в градината , и като оправяше от време на време забрадката си, която все се килваше на една страна от премного вълнение, продължи:
- Свещи ли не ти палех, Господи, или те с камъне замерях, та така ме наказа, с такова чедо, да ме е срам главата си навън да покажа, да ме одумват комшийте, зер, техните резили са по- малки.
На кого се метна тази изедница, не съм такава жена аз, на мравката път сторвам, от Бога страх имам.
Цял живот на свекър и свекърва слугувам, и дума се не е чуло за мене.
Мъжът ми три години в казарма чаках, хатъра му пазех, глава навън не съм показвала, да не ми се носи името, ако че млада бях, и хубава.
А тя, от три години булка, байрака си развяла с този хубостник – бригадира, чумата да го смете, в земичката да иде.
Не за добро е дошъл този пес в селото, да разваля чуждите семейства, да ми почерня живота. И на смъртта си я не искам, тази никаквица, дето за мен не помисли, дето ще ме умори.
И все така, без да губи темпото, стрина Дона редеше благословии, чистеше цветята и с едната ръка си оправяше забрадката.
От вчера шушукаха за дъщеря и Гинка и за бригадира, че нещо... любов въртели.
Супругът на Гинка – Стоян, беше хрисим човек ,обичаше сливовата и не даваше ухо на селските клюки, по му беше по сърце да седне в кръчмата на чашка и да бистри политика.
По – иначе стоеше въпроса със стрина Дона, честолюбивото и майчино сърце беше засегнато от поредната забежка на дъщеря и.
Като се повъртя още малко в градината, пооскуба още бурен все така бълвайки огън и жупел, стрина Дона влезе в собата , смени си сукмана с друг, по-нов и тръгна към чаршията да вземе туй-онуй за в къщи.
На центъра на селото, пред сградата на Кооперацията, се бяха събрали жени и разнищваха новините в селският живот.
Там беше и Васила , свекърва на Гинка , която като видя святята си да се задава започна да говори на по-висок глас:
- Така е, сестрици, така е.
Отгледаш го от мръвка месо, трепериш над него, та да ти доведе в къщата някоя никаквица, да ти се къса сърцето, като му гледаш срама....
Ама сама съм си виновна - навремето аз му виках “ Вземи я, Стоянчо, вземи я , майка, че е хубава мами, да ни краси къщата.
А тя, да ни тури такава украса, че цял живот да не можем главите си да вдигнем, за срам станахме в околията....
Чу я Донка, трепна майчиното и сърце, заболя я.
И като зае стратегическа позиция до пилоните с българското и съветското знаме, извиси глас към сватята си:
- Ти ли , мари ,никаквице, ти ли се намери да слагаш кусури на чедото ми.
Ти ли, дето още ти се носи славата на първа разтури-къща в селото.
Забрави ли си кашмерите и резилите, та си тръгнала да ми очерняш детето.
Мъжа ти от добро ли си отиде, дето и водица му не даваше.
Ти ли, дето Дявола те е направил, та си куца с единият крак , като него, да окуцееш дано и с двата, змии да плъпнат в двора ти , очите дано ти изпият.
Детето ми поболяхте, милата ми дъщеричка разсипахте.
Синът ти, всеки ден пиян – залян, търкаля се в пряхоляка , гащите му се смъкнали и срамотите му навън се показали, да го плюят дечурлигата и да го бръмкат мухите....
Ти ли, мари дяволице.....ти ли ще ми детето очерняш....
И като свърна по улицата към дома на дъщеря си , стрина Дона без да губи ритъм се провикна към прозореца на дъщеря си:
- Гинкеее, Гинке-мама, излизай мама, излизай от тези зандани.
Излизай , чедо , в къщи да си те водя, не съм те гледала за тези душмани, жива да те ядат.
Яд ги е на хубостта ти, чедо, яд ги е на катмата ти...
Излизай Гинче, излизай дъще, че сърцето ме свива и ми чернее на очите....
Ти си ми радостта, чедо, друга радост си нямам...
Тръгвай , мама, да си ходим...в твоята си къща да се върнеш,
а тази къща огън да я гори, кукувици гнезда да свиват вътре....
Айде, Гинке, айде мамина щерка......Поздравления, чудесни разкази!
Полезно четиво за поколенията.
Както Ванга е казала, от народните песни да знаем, как са живяли предците ни и да ги последваме.
