Прочетен: 8078 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2008 15:08
Цяла нощ не мигна Стоила, цяла нощ се въртя в леглото, а Старият до нея спеше, като пеленак:
- Бре, какво си захъркал, какво е това сърце бе, детето ти си идва а той спи, та спи!
Как се ненаспа цял живот тоя човек, как се не надряма, бе!
Мърмореше Стоила и се обръщаше от една страна на друга, но, нейсе , така я и свари утрото с ококорени очи.
- Ха , ставай вече, ставай , че съмна – заръчка Стоила мъжа си в ребрата
Да вземеш да се пострижеш , че я каква четина си пуснал, на разбойник мязаш, ще бера срам от хората заради тебе.
Ставай, ставай и отивай при Нечо, да ти пооправи фасадата.
Селцето беше почнало да се пробужда, тук там- светваше крушка, чуха се гласове. Времето беше такова - полската работа не чакаше, та селяните гледаха да почнат от рано , че един такъв ден - година хранеше.
Хубаво им беше селото, почвата му беше богата и всяка година даваше добра реколта, та хората тук бяха малко по-заможни,и това им личеше по къщите- големи, здрави къщи, градени с много труд, да издържат на времето, да живеят в тях по няколко поколения.
Но, не се застояваха младите хора по село, гонеха близкият град, че там живота бил по хубав, по – лек.
А Янка, каквато си беше амбициозна , направо в столицата замина, и още същата година записа университета.
Не остана човек в селото, пред който да не се похвали Стоила – че малко ли беше, я, другите едвам основното взеха, а нейното чедо - висше кара, в София...
Което си е умно, си е умно. Това е.
Завчера се получи писмо – Яна идваше на гости с годеника си и неговото семейство, да се запознаят бъдещите роднини, да направят планове за сватбата.
От като получи писмото , крак не подви Стоила.
Цялата къща разпердушини, всичко и мина през ръцете.
Прашинка не остана по стаите.
Развъртя се в двора, подряза чемширите, боядиса наново вратника и току подвикваше на Стария:
- Какво си скръстил ръце, какво се помайваш, бре!
Ха , помогни ми малко, не те ли е срам така да те заварят хората. На майка си мързела си взел, цял живот не можах да те отуча от него. Нека да ни срамува детето, нека да се червя пред сватовете.....
А сватовете – сем. Евлогиеви от София не бяха случайни хора.
Добър дом беше намерила Яна, богаташки. Двадесет години били по чужбина, дипломатически пребивавали там, сега се пенсионирали и се прибрали в България.
Живеели в голям апартамент – на пъпа на столицата.
На гости им идвали все големи хора – посланици, министри , адвокати....
И сега тия хора идваха в Стоила, а той , Старият – хич не го е еня.
- Излизай, отивай при Нечо , та поне да те не гледат очите ми....
Тръгна Старият към бръснарницата, нищо че беше рано, щеше да се отбие пътьом в кафенето на Ганчо Дудуна, да сръбне едно кафенце , да и мине на тази фурия....
Когато се прибра в къщи, наближаваше пладне.
Тъкмо затвори портата и влезе вътре да си смени ризата и.... хоп – на улицата спря автомобил.
Сватовете пристигнаха.
Завтече се Стоила да ги посрещне, а по уличката се показаха съседите и любопитно заоглеждаха новодошлите.
- Добре дошли, добре дошли!
Яне, дъще....Ха, влизайте де...Заповядайте вътре...
Денчооо , къде се запиля бе..... Влизайте, влизайте.....- зсуети се стопанката, и като прегърна дъщеря си,а- ха да го избие на плач, но се сдържа пред сватовете.
- Добре сме ви заварили!
Ъхм...нали, така се казва тук , на село!
Аз съм Параскева Евлогиева, а това е съпругът ми – Александър, много ни е приятно, наистина....- представи се слязлата жена, облечена в елегантен костюм и с невиждана по тукашният край шапка на главата.
- Аз съм Стоилка....Стоила Петкова...и ...Денчо...мъжът ми... –смути се малко Стоила, но се поокопити , - да седнем на масата...всичко е готово, хляба е още топъл.
Насядаха на масата бъдещите роднини, сипаха по една чашка да се чукнат за добре дошли.
Стоила не сваляше поглед от дъщеря си – хубава беше Яна, още по-хубава беше станала. Само да не беше си стригала косата, но ....така сигурно е модерно в столицата, какво разбираше тя от мода.
- Имате прекрасна дъщеря, много се радваме, че Жана ще стане част от нашето семейство. Чудесна двойка са с Кирил, макар че, той – виждате, е малко срамежлив, и ...да, те много се обичат, по мои наблюдения – заговори Параскева.
Домашната я беше позагряла, и тя продължи:
- Вече и кумуве сме избрали..., представяте ли си, самият посланик и съпругата му ще кумуват на сватбата, другарят посланик е много очарован от Жана.!
А ресторанта....., ах, той е прекрасен...ресторант “Панорама”, да , много ще ви хареса....ще видите....!!!!!
Но ето...вижте, поканите...наистина, не са ли чудесни!!!!!!
- Ама...защо така...Жана....тя, дъщеря ми Яна се казва – продума Старият и погледна дъщеря си.
- Их, тате, и ти.....ами, как да ти кажа....сега работя в посолството, секретарка съм там...и това “Яна”...., Жана звучи по – добре , тате....ще свикнеш...
Той, Кирил, така свикна да ми вика - Жана....и аз , и на мен по ми харесва...
Стоила се поподигна, поразмести без да има нужда чиниите и....пак седна на масата.
Александър Евлогиев се пресегна и отвори една бутилка уиски, донесена от тях , като подарък за сватовете на село.
- Искате ли да опитаме от това уиски, да знаете , много е хубаво.
Подарък е от бъдещият кум , от посланика, да .....ето, заповядайте....
По улицата, отвън премина каруца.
Съседите се прибираха от нивата , да обядват, докато мине слънцето и привечер пак щяха да приведат гръб над земята.
Такова беше времето, ден- година храни. Каруцата отмина и в дворчето настана тишина, та не беше нужно да говори високо Старият, гласът му – дрезгав и дълбок, прозвуча тихо, из отвътре:
- Помниш ли , дъще , когато беше още дете и те водех горе, на лозето – заговори той и погледна щерка си.
Погледът му беше ясен, въпреки насъбралата се влага в очите.
- Помниш ли, там - зад Бала-баир, онзи сенчестият дъб, дето все сядахме да пладнуваме, там и люлка ти връзвах, да се люлееш, до този дъб , чедо, има един дълбок кладенец. Викат му – Янин кладенец.
Стоила стана, та се премести по – близко до мъжа си и леко отпусна ръка в скута му, а той , като си сипа една ракийка, погледна някъде далече, над главите на гостите и все така тихо продължи:
- По турско време, дъще , там , на високото живеел Дамян Войвода.
Живеел с жена си – Яна . Зиме се криел при Яна, лете хващал горите.
Бая душмани изтрепал, търсели го турците да го бесят, но все не го намирали, криели го нашенци, че им бил закрила от изедниците.
Било есенно време, когато разбрал , че Яна го е дарила с мъжка рожба, та тръгнал войводата към вкъщи , да си види чедото.
Три дни пътувал, дъще, денем се криел в горите, нощем се промъквал по пътеките.
А - ха , да си влезе в къщата, хванали го турците, докато едни му връзвали ръцете, друтите вдигнали бесилката, в двора му да го обесят.
Извели Яна , заедно с малкото на ръце, да гледа как ще бесят мъжа и, а той – Дамян, като погалил с поглед само рожбата си, погледнал Яна и леко и кимнал към дървото.
Разбрала го жена му, и докато турците мятали примката на врата на войводата, затичала се , та се хвърлила в кладенеца, все така с малкото в ръце.
Разправят, че ако сега идеш до кладенеца, кога залязва слънцето, и се заслушаш ....
ще чуеш как Яна пее....приспива си рожбата...
На таз Яна те кръстих, дъще, да носиш име българско...., и Господ с него те знае, нали в черква те кръстих...
И.... още едно нещо да ти кажа, чедо....Тук, по нашият край, когато се спомине човек, застане попа до главата му, па почне да казва, какво е оставил покойникът на този свят .....
И първом почва с децата, техните имена казва.....че , човек в децата си остава, в техните имена да живее...
Толкова..... дъще , да знаеш – аз това име ти дадох, а ти както искаш си казвай....
Така каза Старият, и като стана полека от масата, обърна се и влезе в къщата
10.10.2008 14:56
10.10.2008 14:56
10.10.2008 14:56
Китно село с приказни герои.
Излезли от едно дивно и старо време, от един друг свят - свят на българи.
10.10.2008 16:30
Моята внучка носи името Яна.Наричаме я и Янче,,Яничка.Като направя сравнение с Жанче,Жаничка.....
Ех,български корен,имена български...
PS.Много искам да не обидя момичета и жени с име Жана,във всички има нещо добро и хубаво.
Другите ти разкази са също разтърсващи.
Желая ти вдъхновение!
Радвай ни още!
"Това е, на времето балканджи Йово глава си е давал, но Яна не давал, а сега на никому не режат главата, а Яна лесно си става Жана."
После обаче, как си успяла, браво, вълнението нараства, нараства и с тази легенда и бащините думи за финал, направо си оставяш без дъх и без дума.
Съживи една легенда през съвремена битова история.
Поздрави.
10.10.2008 21:13
Prodyljavaj vse taka!!!Neveroqten talant
Пак ще напиша- превъзходен стил и познание в дълбочина на народопсихологията ни!
Това , че разказиите ми се харесват ми нашепва , че в нас я има още и Яна, и Старият и Войводата....
Благодаря ви!!!!
