От онези досадни пушачи съм, дето вечно скитат без огънче.
Така се случи и онзи ден, когато случайността пожела да ми хартисат стотинки за бира – това напоследък е рядко събитие, и аз не пропускам да го превърна в малък празник.
...

                 
 
- Момчил ще е  - съм рекла  и после съм затворила очи.

 Падна здрач и в стаичката стана мрачно.
Стана и тури още едно дърво в огнището, но  то бе мокро, засвистя само и тънка струйка дим се източи нагоре.
Вятърът навън се бе усилил и начесто се втурваше през комина , та стаичката се изпълв...

     Да ми беха рекли някога , че на тридесет и три:
 
        -  ще вея студентска фуста из разните ми ВУЗ-ове...

Познах го отдалече - стоеше по - встрани от другите и смутено пристъпяше от крак на крак...
Винаги го е плашила столицата, многото хора, трамваите.... Така и не се научи кой номер автобус да вземе за да дойде при мен.
( Веднъж беше се ...

 
   Рече вчера приятелчето ми bapha "Да напишем, Ренка...за думите!", на шега го рече, и сетне го написа :) Написа го прекрасно! 
Повлияна от неговия постинг, реших да се опитам с мои думички да напиша за тях, за думите.

Влакът пее всеки път различна песен.
Мисля си дори, че той просто припява на това , което в душата на пътника, на песента на душата припява.
Влакът днес звучеше тъжно, объркана бе песента му...

                                        
                                   На valsodar, за това :
                               Ами, напиши нещо весело, нещо циганско

Зарекла се бях - дорде ми трае сесията - никакво писане тук!
Но...нека ви разкажа, белким ми се върне добрият вкус в устата, че от два дни все ми нагарча.
    Така...

      
   Мдааа, правилно сте прочели - пускам кепенците!
  И причината за това носи съскащото име сссесссия :(

  Да посветя искам това разкаче на Даниел Герчев (Бати Диди),с когото споделих детсвото си , на селската бара, покрай която и в която премина то, и на върбите по брега и, на моята махала - Маньова махала.
  Маньова махала, мястото на моет...

     Викат, че майчина клетва най - тегне, най - хваща...
Така разправят хората от моя край, от Плевенско.
 Видите ли ей тая поляна, прегорялата, тъй я помня откак се знам, и преди мен тъй е била - и трева не никне на нея.

    Последните слънчеви лъчи се поспряха за малко на прозореца и отминаха на запад.
Скоро щеше дасе смрачи, но аз не бързах да стана от диванчето, така уютно ми бе тук, в бабината стая.
Наобяд се бях натъпкала порядъчно с  пълнени чушк...

 
Не се сърди , баща ми, дето ще те изтипосам тук в целият ти колорит, нали сам ми викаш, че който не те харесва - няма вкус!
И прощавай, дето ще издам , че все прегаряш ракията - нали знаеш, че аз така, прегоряла я обичам...

   
 Звездите вече бяха поръсили небето кога Дойчин се прибра от обиколката на нивите си.  
Не че бяха толкоз много, нивите де, ами той така обичаше - като прехвърлеше големия валог подкарваше другаря си по - полека да ходи, като човек д...