Погледна торбата с брашно - на дъното бе останало, да има за три дена, не повече...
Повдигна умореното си тяло и приседна на сандъка до нощовите.
Очите и беха сухи - само лекото потрепване на устните издаваше тревогата и - за три де...

Не, това не са разкази, или поне не са измислени разкази.
Това са две историйки, които ми се случиха миналата седмица, докато си бях на бабиното село.
Наглед толкова ежедневни, те ме разтърсиха, просълзиха...

      От тук посрещаше  утрото всеки ден, от цял един живот.
 От тук , от тази тераса гледаше как слънцето бавно се вдига над Босфора, сподирено от песните на подранилите лодкари.
Цариград - перлата на два континента, Вечният град бавн...

Днес си имам Рожден Ден!
И понеже ми е хубаво, и понеже ми е благо, искам , наместо поздрави за мен , да поздравя и аз всички, с които се " срещнах" тук, в Блог Бг.
Мили сте ми, всинца сте ми мили!

    Като хванеш по Кривата пътека, надолу към бряста и свърнеш из стърнището, па походиш още стотина , двеста метра и ще я видиш.
   Чалъковата воденица.
В днешно време само на местото викат така, воденица нема.

Събуди се наедно с изгрева - така бе научена от дете.
Стана от топлата постеля, облече се и с пъргави стъпки се запъти към долният етаж.
Свекърва и бе станала и се суетеше около огнището.

На вид не бе по-различен от другите селяни - висок един такъв, с леко приведени рамене и с елече на гърба , с което не се разделяше ни зиме , ни лете.
На главата му  обаче, наместо калпак седеше малък червен фес, с паднал на една стран...

   Севда протегна ръка и докосна за кой ли път детското челце.
Гореше.
Тя се приповдигна, разкърши изтръпналата си снага и с отмалели нозе се запъти към вътрешната соба.

Тодоро, либе Тодоро,
Я излез либе на порти,
Покрай порти да мина

      Не бе от разговорливите и рядко можеше да го видиш  седнал в кръчмата, с другите селяни.
Минаваше, купуваше туй онуй от бакалията и се прибираше към къщи.
Ако некой го подкачи или пита нещо -  ще отвърне, ала туй бе рядко.

      Нападалите есенни листа , като с килим покриваха дворчето.
 Но не приличаха да са увяхнали, а сякаш цяло лято са събирали жълто от Слънцето, та да грейне сега селската къща.
И мекичко бе по тях да се стъпва, та затуй не даде  на ...

В средата на XV век, когато по нашите земи дрънчат тежките окови на робството,
на трона на Османската империя сяда VII - ят  поред
падишах - Сюлейман II Завоевателя.

           С тръне да се зъвъртиш у тях - няма що да докачиш, толкоз бедни беха Стойнини.
Къщичката им бе в края на Горната Махала, до самото ливаде..
То, къща бе силна дума, за туй що обитаваше многодетното семейство на вдовицата -   ...

Тънка мъгла , като булчин воал се бе спуснала над селцето и нежно бе полегнала на къщните покриви.
Замаяни от тази нечакана ласка, селските улици не искаха да отворят очи, наслаждавайки се на онзи вълшебен миг, кога нощта дарява с проща...

- Защо си излязла , бе бабо навън да стоиш, какво правиш на портата, студено е?
- Чакам те, чедо,
- Чакала ме!