Тодоро, либе Тодоро,

Я излез либе на порти,

Покрай порти да мина

Китката да ти сакам....

 

Песента се носеше от към горният край на  улицата и се чуваше ясно в лятната нощ.

Комшията Бронко, се прибираше от хоремага, порядъчно наквасен, както му се полагаше всяка неделя.

Подкараше ли  " Тодоркината", скандалът бе кратък и завършваше с лека любовна авантюра, между него и жена му  - леля Анка.

Запееше ли обаче, за хайдут Сидер, дето се е бил с две потери душмани - тогаз вече биваше страшно.

Жена му - устата и думлива не замълчаваше, така от дипломация, ами заставаше срещу му и тогаз битката биваше у тях.

Често се налагаше комшийте, свикнали с неделните им сражения, да се прехвърлят през дувара , та да го озаптят, че току виж сражението дало и някоя жертва!

 На другият дени помен нямаше от среднощните им караници - леля

Анка си оправяше градинката, засмяна като всякога , а Бронко Бамбала лягаше на коженото канапе под асмата и си пушеше тютюна.

Това канапе имаше интересна история , но тук аз ще се спра кратко на нея.

Когато чичо Бронко бил млад, чиракувал в града при един лекар и като си тръгнал за село, взел си за спомен канапето.

Той бе много горд с канапето, и демонстрираше привързаността си ежедневно, като се излягаше в него  и дремеше блажено.

Къщата им се намираше в долният край на Маньова махала, току до завоя на реката, и не биваше по-различна от другите къщи в селото - здрава къща с градинка отпред.

Различното беше беше в двора им.

Там растеше най-вкусната чареша, с най-едрият плод - блян за всичките дечурлига от  махалата.

Чичо Бронко чакаше добре да узрее и отваряше широко портата , а ние  - хлапетата се втурвахме възторжено вътре и накацвахме по клоните и  като маймуни.

Този ден бе празник за нас !

Свобода и безнаказаност - ядеш на корем, кой колкото може...

Имаше едно хлапе - Дечо Пръчлето, той така се надумкваше с череши , че често увисваше на някой от долните клонове заспал.

До горните той не стигаше, че бе дебел и трътлест и мъчно му бе да прави много движения.

Такъв човек бе чичо Бронко Бамбала - душа човек, мехлем.

Само дето от време на време подкарваше за Сидер Войвода  и биеше леля Анка, но то си бе в реда на нещата, на никой не правеше впечетление.

Имаше той навика,  да си казва всичко открито , та често при някой спор между съседи търсеха неговото мнение и той отсичаше направо:

- Не е виновен Коста!

Ти се лакомиш, щото си се метнал на дядо си Станко!

Или:

 - Като не можете да разделите две ягнета на трима човека, опечете ги , та ги изяжте заедно!

Той никога не се скара на дечурлигата, дето вдигат врява по обед, кога спят людете.

 Напротив - мръщеше се, ако чуе някой да ни овиква.

Но веднъж ни  бе хванал като завираме трева на Дечо Пръчлето в устата, и ни бе насинил задниците на всинца.

Ние не му се сърдехме, и не му късахме цветята в градинката , щото той ни правеше прашки - един път.

Дялкаше ни чаталите от черничево дърво , а откъде намираше тоя хубав плондер отгоре им, незнам, но той да ти направи прашка - няма пропуск при стреляне.

Това го доказваха всички  улични ламби - ни една не светеше.

Така си живеехме ние , в Маньова махала.

Денем тичахме по улиците , често гонени от някой старец, дето сме му уцелили прозореца, вечер палехме огън и сядахме до големите , та слушахме за едно време.

Чат - пат слушахме и песента на чичо Бронко - ту Тодоркината, ту за Сидер Войвода.

После, какво му стана на чичо Бронко - спря да пие.

От веднъж спря, хей така - без нищо.

Селяните бяха единодушни - хванала го е Лошата болест, но като мина една година и той не умре , решиха че не е това, друго е.

Поп Дончо намираше друга, по - свята причина, но тя, отнасяйки се до чичо Бронко, не хвана декиш и не получи гласност.

Баба ми - хитра и сладкодумна жена, не можа да изтърпи това неосветление, та една вечер,  направи от нейните баклави и  ме помъкна към  тях , на гости.

Чичо Бронко извади ракийка за баба, на мен ми даде от малиновото сладко, да го ям направо от буркана и  се заговориха.

- Дала им даскалицата, там в града да напишат разказче, Едие...за най - добрият човек, дето познават.

И мойта унука, да вземе да пише , че аз съм бил тоз човек !

Тъй написало дяволето - Моят дядо Бронко е най - добрият човек!

Като ми каза синът ми, Едие - плаках ,  ей с тия очи плаках, като малко дете...

Рекох - на трезво -  бива, може и да съм добър , ала като си намокря устата - помня ли, може и да съм обидил некой, може и лош да ставам.

Та, затова рекох - край!

 Заради унуката си спрях, че нали то така рекло....

Подир това си тръгнахме с баба .

 Тя - доволна от разбулената тайна , аз с полепнало по ръцете сладко от малини, и с остътъка от него в буркана - за във нас.

Не мина се и година време от това гостуване  и в къщата на чичо Бронко дойде на гости баджанк му Кирил с жена си- сестрата на леля Анка.

Те бяха градски хора, но на стари години решили да се преместят на село, и първоначално се настаниха  у тях, дорде си купят къща.

Чичо Бронко се зарадва на гостите и им преодстъпи веднага горният етаж на къщата, а баджанака Кирил имаше планове да отваря бръснарница, той туй работел в града.

И така - настаниха се в къщата до завойчето на реката , плановете им да си купят тяхна взеха малко да се отдалечават във времето.

Чичо Бронко ставаше сутрин, и отиваше да нахрани животните.

- Айде, баджанак, да нахраним козите, че после да оправим дувара от вътре, нещо се е наклонил. Ти само да ми подаваш тухлите....

- Баджо, кръвното ми нещо играе - отвръщаше госта - не съм за тежка работа...

Ще полегна малко, ама първо ще сръбна кафенце, а ?

- Добре , баджанак, щом ти играе кръвното, па почини си де !

Скърцаше с зъби чичо Бронко, ала нищо не казваше - нали бе най - добрият човек!

И така си минаваше времето.

Гостите си гостуваха, а чичо Бронко чат - пат скърцаше с зъби.

Един ден, подир пладне беше , леля Анка Бронковица дойде у нас , да донесе на баба ми цвете да си хване и седнаха да се раздумат.

Аз лекичко се присламчих към тях ( от малка се вра все при големите ), и се заслушах :

 - В  чудо се видяхме , Едие - оплакваше се леля Анка.

От как са дошле - на Кирил все му играе кръвното, а госпожата му, сестра ми де, все има лумбаго.

Къща щяха да вземат - само на думи я вземат.

 Бръснар бил , незнам си какъв бил.....

Бронко взе да се мръщи и на лошо да гледа....

Онзи ден, как се е излъгал Кирил, да му легне на канапето.

Намръщи се онзи човек, сестрице, нали го знаеш как се въси !

Страх ме хваща, той за канапето си човек убива, нали знаеш , Едие!

Познавам си мъжа, комшийке, нема да излезе на добро тая работа.

Баба поуспокои леля Анка, колкото можеше и тя си замина, да готви на гостите вечеря.

Бе есенно време и доде ред да се прибира царевицата.

От край време си прибирахме реколтата по комшийски - днес сме на нашето, заран на Бронковото.

Отидохме рано на полето, и аз отидох с големите - носех им студена вода по браздите и това бе отговорна работа.

Уж бе есенно време, а топло бе и браздите беха дълги, та се измориха хората.

Вече притъмняваше , кога свършихме и се прибрахме в селото.

Чичо Бронко разпрегна каруцата и влезе в двора - баджанака Кирил се бе изтегнал на канапето му и предремваше, явно пак му бе заиграло кръвното.

Седнахме да ядем, така се правеше , ала чичо Бронко топна два залъка и тръшна портата.

Излезна.

През нощта,  малко преди да ме обори съня, от към горният край на улицата се чу гласът му - бе подкарал за Сидер Войвода!

  На  другият ден гостите си бяха заминали.

 По обед отидох до тях, да ми издялка чатал за нова прашка - леля Анка си оправяше градинката, а чичо Бронко лежеше на канапето и си пушеше тютюна...

От тогаз , пак почнаха да му се чуват песните в неделя вечер.

Ала по - често караше Тодоркината!

 

 

Че не ми се е случила неговата случка, че инак язък ми за лошотийката дето си я кътам за особенни случаи :)))

Страхотна развръзка !
Невероятна си ! :)))

Много добре се чувствах , докато пишех това разказче, valsodar !
Върнах се в детството, при прашката и сладкото от малини и ми е едно благо сега, едно ми е леко!
Твоите "Светулки" много ми помогнаха, от вчера съм в това настроение, благодарение на тях :)

Пак си невероятна в разказът си!Не една мисъл може да ни подари написаното от теб!С лекота си плела мъдрости!!Благодаря ти за този разказ!!!
Поклон Творецо!!!

Идват си ми спомените, само ги обличам в думички!
Мило ми става от твоите думи, благодаря ти !

Чудесен разказ се е получил от тях!

Много ме усмихна. Представях си като чичо Бронко дядо ми по майчина линия. Той такъв буен българин, че и музикален. Обстановката обаче беше в селото на дядо ми по бащина линия. И битова, но и романтична в багрите си история. Изпълни ме...

Поздрави.

Нали !!!
Връщам се там, често го правя...

Имало е и такива българи - добри люде.
Истински в деня си, весели в пиенето си ( е, чат-пат и бойни, все пак са си българи ) :)))
Радвам се, че ти е припомнило за твоят дядо...
Трябва да си спомняме за тях, по-често да си спомняме, много топлят тези спомени .

От тази страна всички мъже сме един и същи ръст. Дядо, вуйчо ми, братовчед ми и аз. Всички сме 178. Интересно е, че дядо на седемдесет и отгоре изглеждаше по-висок от всички, защото ходеше най-изправен. Ето това е неподправеният българин. Той освен, че пееше свиреше и на акордеон. Него, него все едно виждах....

Ще се върна пак!Толкова е хубаво че изпаднах отново в умиление................

Ха си се натъжила, ха съм дошла до Плевен !!!
Този ми разказ , го давах така... по-весело!
Усмихни се , де!:)

...харесва ми !

обеща следващото да е по-весело и го изпълни . Благодаря ти , позасмях се . Припомни ми картинки от детсвото за, които нашите деца, могат само да мечтаят .Благодаря ти :-)))

Да им дадем от тези мигове, от нас зависи!

колкото зависи от мен ,ще го правя ,доколкото мога . Това е нещо ,което не се замества с електронни игри и телевизия . Времената се променят, хората наравите и ценосттите също . Но ще им чета ,твойте разкази , та да разберат и те за какво иде реч, като им говоря за моето детсво :-)))

О, винаги си добре дошла-нали знаеш!Аз ще ти дам знак ако е за мен!:))
Върнах се да кажа -Браво!:)

го прочетох, днес отново, после-пак.Поздрави! Умееш!

Така ми говорете...много ми говорете :)))
Радвам се , че ви харесва разказчето.
Това е битова история , която измъкнах от спомените си и мааааааалко поукрасих, признавам.
Ала чичо Бронко си го има, и още си вдига чашката, там - на бабиното село.

П.П отида ли си на бабиното селце, ще му прочета разказа - ще се радва много, може и да намажа от онова , малиновото сладко...

Поредно прочитане, още две странички формат А4 в онази папка...И като видиш дядо Бронко - поздрави го!!! :))))

да знаеш как само благородно ти завиждам, че имаш село. Моите родители са родени в града и са израснали в града, както и техните родители.
Завиждах на съучениците ми, когато през ваканциите си отиваха на село. Е, не че и аз не съм си изкарала супер детските години, макар и в града, но на село е някак си ... различно!

detski spomeni toplqt i v nai studeniq zimen den...
Te sa kato mastilo v popivatelna, koeto zavinagi e ostanalo tam - ot detstvotro...
Pazkazite ti sa dulboko use6tane!