Прочетен: 9792 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2009 18:04
Тодоро, либе Тодоро,
Я излез либе на порти,
Покрай порти да мина
Китката да ти сакам....
Песента се носеше от към горният край на улицата и се чуваше ясно в лятната нощ.
Комшията Бронко, се прибираше от хоремага, порядъчно наквасен, както му се полагаше всяка неделя.
Подкараше ли " Тодоркината", скандалът бе кратък и завършваше с лека любовна авантюра, между него и жена му - леля Анка.
Запееше ли обаче, за хайдут Сидер, дето се е бил с две потери душмани - тогаз вече биваше страшно.
Жена му - устата и думлива не замълчаваше, така от дипломация, ами заставаше срещу му и тогаз битката биваше у тях.
Често се налагаше комшийте, свикнали с неделните им сражения, да се прехвърлят през дувара , та да го озаптят, че току виж сражението дало и някоя жертва!
На другият дени помен нямаше от среднощните им караници - леля
Анка си оправяше градинката, засмяна като всякога , а Бронко Бамбала лягаше на коженото канапе под асмата и си пушеше тютюна.
Това канапе имаше интересна история , но тук аз ще се спра кратко на нея.
Когато чичо Бронко бил млад, чиракувал в града при един лекар и като си тръгнал за село, взел си за спомен канапето.
Той бе много горд с канапето, и демонстрираше привързаността си ежедневно, като се излягаше в него и дремеше блажено.
Къщата им се намираше в долният край на Маньова махала, току до завоя на реката, и не биваше по-различна от другите къщи в селото - здрава къща с градинка отпред.
Различното беше беше в двора им.
Там растеше най-вкусната чареша, с най-едрият плод - блян за всичките дечурлига от махалата.
Чичо Бронко чакаше добре да узрее и отваряше широко портата , а ние - хлапетата се втурвахме възторжено вътре и накацвахме по клоните и като маймуни.
Този ден бе празник за нас !
Свобода и безнаказаност - ядеш на корем, кой колкото може...
Имаше едно хлапе - Дечо Пръчлето, той така се надумкваше с череши , че често увисваше на някой от долните клонове заспал.
До горните той не стигаше, че бе дебел и трътлест и мъчно му бе да прави много движения.
Такъв човек бе чичо Бронко Бамбала - душа човек, мехлем.
Само дето от време на време подкарваше за Сидер Войвода и биеше леля Анка, но то си бе в реда на нещата, на никой не правеше впечетление.
Имаше той навика, да си казва всичко открито , та често при някой спор между съседи търсеха неговото мнение и той отсичаше направо:
- Не е виновен Коста!
Ти се лакомиш, щото си се метнал на дядо си Станко!
Или:
- Като не можете да разделите две ягнета на трима човека, опечете ги , та ги изяжте заедно!
Той никога не се скара на дечурлигата, дето вдигат врява по обед, кога спят людете.
Напротив - мръщеше се, ако чуе някой да ни овиква.
Но веднъж ни бе хванал като завираме трева на Дечо Пръчлето в устата, и ни бе насинил задниците на всинца.
Ние не му се сърдехме, и не му късахме цветята в градинката , щото той ни правеше прашки - един път.
Дялкаше ни чаталите от черничево дърво , а откъде намираше тоя хубав плондер отгоре им, незнам, но той да ти направи прашка - няма пропуск при стреляне.
Това го доказваха всички улични ламби - ни една не светеше.
Така си живеехме ние , в Маньова махала.
Денем тичахме по улиците , често гонени от някой старец, дето сме му уцелили прозореца, вечер палехме огън и сядахме до големите , та слушахме за едно време.
Чат - пат слушахме и песента на чичо Бронко - ту Тодоркината, ту за Сидер Войвода.
После, какво му стана на чичо Бронко - спря да пие.
От веднъж спря, хей така - без нищо.
Селяните бяха единодушни - хванала го е Лошата болест, но като мина една година и той не умре , решиха че не е това, друго е.
Поп Дончо намираше друга, по - свята причина, но тя, отнасяйки се до чичо Бронко, не хвана декиш и не получи гласност.
Баба ми - хитра и сладкодумна жена, не можа да изтърпи това неосветление, та една вечер, направи от нейните баклави и ме помъкна към тях , на гости.
Чичо Бронко извади ракийка за баба, на мен ми даде от малиновото сладко, да го ям направо от буркана и се заговориха.
- Дала им даскалицата, там в града да напишат разказче, Едие...за най - добрият човек, дето познават.
И мойта унука, да вземе да пише , че аз съм бил тоз човек !
Тъй написало дяволето - Моят дядо Бронко е най - добрият човек!
Като ми каза синът ми, Едие - плаках , ей с тия очи плаках, като малко дете...
Рекох - на трезво - бива, може и да съм добър , ала като си намокря устата - помня ли, може и да съм обидил некой, може и лош да ставам.
Та, затова рекох - край!
Заради унуката си спрях, че нали то така рекло....
Подир това си тръгнахме с баба .
Тя - доволна от разбулената тайна , аз с полепнало по ръцете сладко от малини, и с остътъка от него в буркана - за във нас.
Не мина се и година време от това гостуване и в къщата на чичо Бронко дойде на гости баджанк му Кирил с жена си- сестрата на леля Анка.
Те бяха градски хора, но на стари години решили да се преместят на село, и първоначално се настаниха у тях, дорде си купят къща.
Чичо Бронко се зарадва на гостите и им преодстъпи веднага горният етаж на къщата, а баджанака Кирил имаше планове да отваря бръснарница, той туй работел в града.
И така - настаниха се в къщата до завойчето на реката , плановете им да си купят тяхна взеха малко да се отдалечават във времето.
Чичо Бронко ставаше сутрин, и отиваше да нахрани животните.
- Айде, баджанак, да нахраним козите, че после да оправим дувара от вътре, нещо се е наклонил. Ти само да ми подаваш тухлите....
- Баджо, кръвното ми нещо играе - отвръщаше госта - не съм за тежка работа...
Ще полегна малко, ама първо ще сръбна кафенце, а ?
- Добре , баджанак, щом ти играе кръвното, па почини си де !
Скърцаше с зъби чичо Бронко, ала нищо не казваше - нали бе най - добрият човек!
И така си минаваше времето.
Гостите си гостуваха, а чичо Бронко чат - пат скърцаше с зъби.
Един ден, подир пладне беше , леля Анка Бронковица дойде у нас , да донесе на баба ми цвете да си хване и седнаха да се раздумат.
Аз лекичко се присламчих към тях ( от малка се вра все при големите ), и се заслушах :
- В чудо се видяхме , Едие - оплакваше се леля Анка.
От как са дошле - на Кирил все му играе кръвното, а госпожата му, сестра ми де, все има лумбаго.
Къща щяха да вземат - само на думи я вземат.
Бръснар бил , незнам си какъв бил.....
Бронко взе да се мръщи и на лошо да гледа....
Онзи ден, как се е излъгал Кирил, да му легне на канапето.
Намръщи се онзи човек, сестрице, нали го знаеш как се въси !
Страх ме хваща, той за канапето си човек убива, нали знаеш , Едие!
Познавам си мъжа, комшийке, нема да излезе на добро тая работа.
Баба поуспокои леля Анка, колкото можеше и тя си замина, да готви на гостите вечеря.
Бе есенно време и доде ред да се прибира царевицата.
От край време си прибирахме реколтата по комшийски - днес сме на нашето, заран на Бронковото.
Отидохме рано на полето, и аз отидох с големите - носех им студена вода по браздите и това бе отговорна работа.
Уж бе есенно време, а топло бе и браздите беха дълги, та се измориха хората.
Вече притъмняваше , кога свършихме и се прибрахме в селото.
Чичо Бронко разпрегна каруцата и влезе в двора - баджанака Кирил се бе изтегнал на канапето му и предремваше, явно пак му бе заиграло кръвното.
Седнахме да ядем, така се правеше , ала чичо Бронко топна два залъка и тръшна портата.
Излезна.
През нощта, малко преди да ме обори съня, от към горният край на улицата се чу гласът му - бе подкарал за Сидер Войвода!
На другият ден гостите си бяха заминали.
По обед отидох до тях, да ми издялка чатал за нова прашка - леля Анка си оправяше градинката, а чичо Бронко лежеше на канапето и си пушеше тютюна...
От тогаз , пак почнаха да му се чуват песните в неделя вечер.
Ала по - често караше Тодоркината!
Страхотна развръзка !
Невероятна си ! :)))
Върнах се в детството, при прашката и сладкото от малини и ми е едно благо сега, едно ми е леко!
Твоите "Светулки" много ми помогнаха, от вчера съм в това настроение, благодарение на тях :)
Поклон Творецо!!!
Мило ми става от твоите думи, благодаря ти !
Поздрави.
Връщам се там, често го правя...
Истински в деня си, весели в пиенето си ( е, чат-пат и бойни, все пак са си българи ) :)))
Радвам се, че ти е припомнило за твоят дядо...
Трябва да си спомняме за тях, по-често да си спомняме, много топлят тези спомени .
Този ми разказ , го давах така... по-весело!
Усмихни се , де!:)
Върнах се да кажа -Браво!:)
Радвам се , че ви харесва разказчето.
Това е битова история , която измъкнах от спомените си и мааааааалко поукрасих, признавам.
Ала чичо Бронко си го има, и още си вдига чашката, там - на бабиното село.
П.П отида ли си на бабиното селце, ще му прочета разказа - ще се радва много, може и да намажа от онова , малиновото сладко...
Завиждах на съучениците ми, когато през ваканциите си отиваха на село. Е, не че и аз не съм си изкарала супер детските години, макар и в града, но на село е някак си ... различно!
Te sa kato mastilo v popivatelna, koeto zavinagi e ostanalo tam - ot detstvotro...
Pazkazite ti sa dulboko use6tane!