Блогът на reffina :: Легенда за Дъбниците*

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.11.2009 17:35 - Легенда за Дъбниците*

Автор: reffina Категория: Изкуство

Прочетен: 27730 Коментари: 55 Гласове:

Последна промяна: 15.11.2009 18:11

Викат, че майчина клетва най - тегне, най - хваща... Така разправят хората от моя край, от Плевенско. Видите ли ей тая поляна, прегорялата, тъй я помня откак се знам, и преди мен тъй е била - и трева не никне на нея. Тук , на тая поляна е майка клела , синовете си е клела. Било е преди много години. Много вода е изтекла от тогаз по Ручина бара, и тези къщи дето сега ги виждате не са били къщи а колиби, всяка заградена с трънена ограда и с по много деца в нея. Тогаз се е заселвало селото. Идвали хората и си правели къщя : от баира, надолу - по барата. Тя, барата не е имала такова корито - циментено, дето е сега - тогаз си течала свободно и хората използвали калната почва около и да правят тухли, кирпичени тухли. Вдигали ги на пирамида, на която викали коптор и след туй палели огън във вътрешността на коптора, да се изпекат тухлите. След туй ги продавали и така преживявали,от кирпичени тухли. Трябвало е да палят по стотици коптори, дордето съберат пари за тяхната си къща, и тя кирпичена. И когато това ставало - радост е била голяма, щото едно е да живееш в колиба ,а съвсем друго в къща, с керемиди за покрив. Селцето се разраствало - тукашният чернозем пленявал хората, думало се, че копче да посееш в земята и то щело да никне, толкоз богата била почвата . И хората, подгонени я от немотия, я от любопитсво водени, идвали и се заселвали по този край. Ама да не мислите, че те, хората, само са сеяли и са правели тухли ! Ах, какви празници са имали, какви хора са се виели... Де да можеше Ручина бара да говори, разбрали бихте и вие! Аз го знам, щото съм от тоя край и знам как да слушам барата, та сега ще ви кажа и на вас. Не е било неделя без хоро на мегдана, не е било празник без люлка на поляната. Носели кой каквото има - а нерядко и курбан правели да омилостивят земята, все така плод да дава. На Цветница, кога хвърлели цветя в рекичката, тихо и прошепвали нивга да не пресъхва, че тя им била като кърмилница - от водата и поливали посевите, а от калта и правели кирпичени къщи. В една такава, кирпичена къща, малко зад кривото дърво, живеело семейството на Теньо Бъчваря. Минавало за заможно това семейство, щото освен от земеделие, Теньо изкарвал по някой грош и от занаятлъка си - бъчви правел, ама то не само да кажеш, че ги правел добре , от неговите бъчви, разпрявят, че сам царят си поръчал, в тях да си глези виното. Потомството му било три момичета и две момчета. Женското , нали викат, че е било чужда челяд - дорде се замомили и Теньо трябвало сватби да вдига. Останали момчетата - те да помагат на баща си, да множат туй дето той е сторил. Били харни момчета, така разправят за тях, дума не повръщали на хората си, все гледали да отменят баща си, все гледали да зарадват майка си. И нали били през една година, стигнали и се на бой, та трудно можело да се различи кой е големият и кой по- малък. Когато в неделята се хванели на хорото, всички други спирали да играят за да ги погледат . Двамата братя като един играели и толкоз бързо стъпвали, че другите не можели да разберат кои нозе чий са, а само въртели глави в почуда - нямало други таквиз игрохорци! Така си жевеели хората в селцето - и посевите си гледали, и кирпичени тухли правели, ала и празниците си тачели. На такъв един празник ( дали пак Цветница не е било) на хорото за пръв път излязла Димана. Йордановата щерка. Много хубост е родила този край, и който вика , че туй е само приказка, трябвало е да види Димана та да разбере, че тя, приказката, не е без право. Гледали я селяните и се питали - Кога порасна това девойче, довчера се на майка си у полите се вреше, а я виж що хубавица е станала!!! Гледали я с тиха завист другите моми и се питали - Отде ли са платното за дрехите взели , та тъй са се около нея надиплили!!! С какво мазило си е косите мазала, та като злато и блестели плитките!!! А Димана пристъпила към края на редицата и зачакала своя ред да се люлее на люлката. ....Имало тогава такъв адет - на по-голям празник ергените да правят борба. Знаело се в селцето кой кого люби, та тези борби минавали на шега повече, колкото да се покаже силата на момъка, дето му идело ред за венчило. Никой не го казал на глас, но знаело се , че днешният пехливанлък за Димана ще бъде. Събрали се людете, сторили кръг около и в средата му излязал на Теньо големият син. Смъкнал си той ризата, разкършил плещи и като стрелнал с поглед Димана зачакал своя противник. От навалицата никой не излизал, боели се момците от момъка - силата му била голяма, и той като се позасмял само понечил да иде при Димана, да и иска китката. Тогава насреща му излязъл не друг, а по-малкият му брат. Погледнал той батко си и онзи решил , че брата му шега си прави с него, та се приближил да го прегърне, но не така е било - видял той блясъка в очите му, и на мига разбрал, че с брат си трябва да се бори. Сплели се телата на двамата братя, търколили се на земята , а хората наоколо не можели да резберат туй шега ли е, наистина ли двамата братя за една мома се борят! Не била тази борба като другите, виждало се, че никой няма да отстъпи - и двамата братя искали Димана! Гледали се с невиждащи очи, не като братя, като врагове се борили, телата им едно в друго се блъскали и страшно станало да ги гледаш! Сетил се тогава някой та извикал баща им, да дойде , да разтърве синовете си. Дотичал Теньо Бъчваря и като видял що става напреде му само един глух вик надал и се хвърлил между им. Двамата братя като видели баща си - отрезнели. Погледнали се, погледнали окървавените си тела и от срам незнаели що да направят, а побегнали - единият към горния край, другият към долният. Тогава до Теньо застанала жена му, и като свалила кърпата от главата си с глух глас проклела двамата си сина - дето са в една утроба раснали и от едно мляко са сукали, а един срещу друг са застанали - на камъне да се превърнат, името им да се забрави. Викат, че Бог слуша майчината клетва. И сега я чул, но мило Му станало за двамата братя, млади били и хубави... След време, в двата края на селото пораснали два дъба - Горният Дъб и Долният. Хората построили къщи около тях и кръстили селцата си на дъбовете - Горни и Долни Дъбник... ....Тази история ми разказа Ручина бара, кога си бях лятото на моето селце - Горни Дъбник! Аз пък ви я разказвам на вас, та да знаете, че някога , по моят край, двама братя един срещу друг са застанали и майка им клетва ги е клела...на туй, изгорелото место...на него е клела....

* - Написаното от мен в никакъв случай не претендира да е историческа действителност, то е по-скоро плод на въображението ми, та затуй думата "легенда" може и да не е много на своето място, за което ...не се сърдете :)

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Спомен за Маньова махала

Бабиният чувал

Коментари

1. cefulesteven - Винаги са ми били много интересни ...
15.11.2009 17:39

Винаги са ми били много интересни легендите за имена на местности. Те са често по няколко и нямат общо една с друга, а това още повече чопли въображението. Фолклорен магически - реализъм, който веднъж, ако те впечатли, цялата природа започва да ти се струва обхваната от магията.

Чудесно е, че си превърнала една такава в разказ.