Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2013 20:45 - За едното огънче
Автор: reffina Категория: Изкуство   
Прочетен: 14681 Коментари: 8 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От онези досадни пушачи съм, дето вечно скитат без огънче.

Така се случи и онзи ден, когато случайността пожела да ми хартисат стотинки за бира – това напоследък е рядко събитие, и аз не пропускам да го превърна в малък празник.

Възползвах се от временно кроткия нрав на сина си и го положих в един малък пясъчник разположен между масите на приятно кафене във видинската градска градина.

Поръчах си наливна бира и се огледах по масите за някой пушач – нали вече споменах , че никога не си нося запалка.

През две маси от моята седеше възпълен чичко и димеше. Помолих за огънче и той ми поднесе запалка, като не пропусна да докосне ръката ми с потните си пръсти.

Жестът  не беше случаен и ме издразни – мазникът на всичкото отгоре ме погледна с неприкрита лъст, от която ми се  пригади.

Врътнах се и се запътих към своята маса, като не пропуснах да просъскам “ Шопар!” достатъчно високо, за да ме чуе дебелака.

Докато се настанявах на стола си го мярнах с крайчеца на окото – оглеждаше се леко смутен дали определението не се е чуло и от хората на съседната маса.

Чули бяха.

Отпих с удовоствие от бирата си – стори ми се изключително вкусна.

Двегодишният ми син до мен откриваше магията на чифтосването между буболечките , намерили местенце в тревясалия пясъчник.

Загледах се в него, а от време на време и в дъждовните облаци , които си играеха на гоненица със слънцето.

Заложих на облаците и реших да се насладя на бирата си.

Забравих за Мазния.

 Аз съм съвременна майка и като такава задълженията ми включват отвреме на време да изкрещявам по някоя забрана на сина си.

Така сторих и сега – на всеки пет минутки аз изкрещявах по едно “ Не яж буболечки!” и “Престани, ти казвам”! – достатъчно високо, за да видят останалите, че съм грижовна майка.

Иначе, току виж си помислили, че “ кръстосала крака нашата, пие си бирата, а горкото дете – Бог да го пази”!

Не пред мен такива – аз знам как да се грижа за сина си.

Продължих да кряскам на всеки пет минути.

/на Момчил не му пука – той отдавна е спрял да яде буболечки, и знае че мама не  крещи, а пее хеви метъл/

Нямаше да обърна внимание на младото момиче, което не се различаваше от повечето момичета в Града – впити в бедрата панталони, чийто цип едва покрива  пубиса и потниче от изкуствена материя , облечено с единствената цел да разкрива.

Направи ми впечатление косата на девойчето – беше с естественият си пшеничен цвят и с неподрязани краища, които в случая внасяха очарование.

Та това младо същество мина с люлееща походка между масите и се настани до Мазния, който лакомо го целуна и плъзна потната си ръка по толкова младата му гръд!

Мазникът не пропусна да ме погледне триумфално!

Не знам какво целеше Мазния с този поглед, но ако е искал да ми вдигне кръвното – успя!

Изпитах непреодолимо желание да му фрасна един шамар по мазната мутра, рискувайки да ме прати в нокаут и почти бях станала, но...не го направих.

Изгледах го кръвнишки, устата ми оформиха познатото му вече “ Шопар!”, като прибавих и едно “гнусен”, но не го зашлевих!

Разбрах, че няма да го направя и това ме съсипа – грабнах Чиле, стоварих го в количката и си тръгнах почти в галоп от инак приятното кафене.

По пътя към вкъщи не спирах да се питам – Защо бе, Ренка, защо не го зашлеви! Мазникът си заслужаваше! Вярно е, Момчилката е с теб, но той нямаше и да разбере какви ги вършиш, достатъчно беше се вглъбил в буболечките!

-         Остарявам, синко – рекох на глас на сина си.

-          Чиле `бича мама – отвърна ми невъзмутимо той, и аз нямаше как да не го измъкна от триколката, да не разцелувам къдриците му, да не нахапя коленете му и да продължа да издевателствам над него до мига, в който той сви юмручета и започна да се отбранява от моите ласки.

Да, двегодишният ми син си има характер, естествено.

Но случката с Мазния бе белязала и без това атрофиралия ми мозък.

Вечерта измъкнах Владо от компютъра, където напоследък живее и му разказах всичко.

-         Само дето не разбирам защо не го цапардосах, мазникът му с мазник, само това не разбирам !- завърших разказа си аз.

-         Не си имала мотив, Ренка, а и можеше да те цапардоса и той  – уморено отбеляза Владимир и ме погледна укорително!

-         Ти да не мислиш, че ме е страх от някакъв си дебелак  – кипнах насреща му и вече виждах как ще си отнесе шамарите той наместо мазника. В края на краищата, няма нищо по разтоварващо от това, да шамаросаш собствения си мъж, след като не си успяла да го сториш с нечий друг.- Мотив съм нямала?!!! Онзи дебелак галеше гърдите на това дете-жена и ме гледаше триумфално! Мотив съм нямала!

Освен това беше противен! – добавих и най-съкрушителния си аргумент аз и погледнах Владимир очаквателно.

-Е добре де, хайде – поумняла си и си се кротнала – усмихна ми се Владо и очите му почти се скриха в мрежа от бръчици. Не бях ги забелязала.

 - Остарявам просто – изхленчих аз и се запътих към спалнята , като не забравих да промърморя – но следващият път  ще го фрасна и толкоз...

- Следващият път просто си носи запалка, Ренка – настигна ме гласът на Владо


Тагове:   огънче,


Гласувай:
22



Предишен постинг

1. veninski - Ти винаги имаш огънче. . . Бъди бл...
03.06.2013 20:56
Ти винаги имаш огънче... Бъди благословена!
Поздрави от Родопите!
цитирай
2. mileidi46 - Ей,пушачке...
04.06.2013 03:26
дай си телефона на лични...
Аз съм във Видин.ще донеса и огънче и цигари..и бира ще почерпя...само кажи кога и..къде!
Прегръдка..на живо..

:)
цитирай
3. reffina - veninski
04.06.2013 09:28
Благодаря ти! То, огънчето требва да се варди :) Прегръдка от мен и Момчил.
цитирай
4. reffina - mileidi46
04.06.2013 09:29
Еййй, италияно, радвам се, че си тук! Да се видим де, пращам.
цитирай
5. minevv - ne
05.06.2013 11:23
не ми хареса. доста феминиско
цитирай
6. minevv - ne
05.06.2013 11:23
не ми хареса. доста феминистко
цитирай
7. goran - Писаното не само остава, а и се възражда :) :)
12.07.2013 11:20
Много хубаво го е казал бай Васил - "Ти винаги имаш огънче..."

Няма как щом си огънче ще гориш и ще раздаваш светлина :)

Кой знае - неведоми са пътищата на Съдбата, може и Момичето да прочете текста ти. Ако тя не го направи след време синът ти и друго Момиче ще го направят. :) - Случайността е пресечна точка на две необходимости.

цитирай
8. henzelski - Браво, Рени!
13.07.2013 15:21
Аплодисментите ми... :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 642803
Постинги: 42
Коментари: 1287
Гласове: 6936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031