Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 13:25 - Баща ми - гурбетчия
Автор: reffina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18901 Коментари: 38 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Познах го отдалече - стоеше по - встрани от другите и смутено пристъпяше от крак на крак... Винаги го е плашила столицата, многото хора, трамваите.... Така и не се научи кой номер автобус да вземе за да дойде при мен. ( Веднъж беше се пробвал и ходих да си го прибирам от " Люлин " пета част!) Та в онази сутрин , когато ми звънна , че е на Централна гара реших да не рискувам и се метнах в едно такси. Застанах пред него и облекчението , което видях в очите му от това,  че ме вижда почти ме докара до сълзи:             - Здравей, баща ми - рекох само и го прегърнах. Нищо друго - изнуреният му вид бе достатъчно красноречив. Мълчахме и в таксито. Имаше време за приказки. Сега просто се радвахме , че сме заедно, че баща ми е здрав и си е тук - в България. Когато преди пет месеца ми съобщиха , че ще заминава да работи в Гърция първо се възпротивих, но после... Бедно живеят майка ми и баща ми - и двамата безработни, а братлето ми е само на десет години. Трудно им беше да вземат това решение - баща ми никога не се е отделял от семейството си, някак си не може да се чувства добре ако не е покрай полите на мама. И когато реши (т.е когато мама реши) да се опита и той да припечели някой лев навън, аз искрено се притесних - познавам баща си и знам, че той няма как да се чувства добре далече от всички нас, неговото семейство.     През първите дни от злополучният си гурбет той се обаждаше всеки ден на майка ми и прекъсваше внезапно разговора . Мама ми каза , че не можел да говори с брат ми, все се разплаквал като чуел гласа му. И сега баща ми се возеше на задната седалка на таксито, и когато погледнах в огледалото видях , че леко се усмихва.... Стигнахме в къщи след лека разправия за това, къде точно да си събуе обувките (баща ми държи са се събува още на входната врата) бяхме в хола.  - Да ти сложа да хапнеш, а? От път идваше - нямаше как да не е гладен. - Абе не ща сега ....по - натам. Ама, таквоз...биричка една , ако имаш - погледна ме милно той и аз се разсмях. Отворихме по бира, въпреки че беше само 10 часа преди обяд и седнах срещу него. И сега докато гледах как баща ми си свива цигара ( той пуши тютюн) разбрах какво има впредвид устатата ми баба, като вика , че мама си е избрала "най - пипкавия мъж на света бел". Той си свива  цигарата поне пет минути, след това не я запали веднага, а я помириса няколко пъти, и когато най - накрая поднесе кибрит към нея, смукна дълго и жадно .  След това отпи от бирата и ми рече:  - Ти ...таквоз, да се обадиш на майка си, а? Ахнах. - Ама мама не знае че си тук, така ли - попитах го, но вече знаех отговора. Баща ми ме погледна невинно и ми каза, че само на мен се бил обадил, пък аз да съм кажела на мама. Ясно - отново го беше страх от реакцията на мама, и аз трябваше да го играя буфер. - Добре де , ще звънна...по - късно - рекох му.  (То и аз не съм от най - смелите, когато трябва да изненадвам майка си.) Дадох му наум пет минути, за да почне да ми разказва и ... - Туй гърка не е човек, сине...тъй да знаеш - започна той. Четирнайсет , петнайсет часа на ден съм работил ... като добиче. Гърлото ми се скова. И те, гърците - техната мамка (!) все недоволни, все малко им се види. Едно момче, от русенско нейде, зле му стана - язва го хвана на полето, а те - техната мама гръцка (!) щеха да го оставят да си иде, за едното чудо да си иде! Скочих аз и в един пикап - та до селото, при доктора. Ма и той един доктор, неговата майка гръцка (!) държа го в коридора един час, преди да го приеме. Кафето си пиел! Ама като влезнах вътре и го хванах за яката, да видиш как ме разбра , без да говоря ме разбра! И такива работи, рожбо. Мене ме хвана кръста преди седмица - нали знаеш - дископатията, а пък гърка вика да работя. Бре как не го набих, незнам....ма то...по - възрастен е от мене, не иде да го хванеш за гушата. И си викам - нема да се стои тука.... Баща ми вдигна бирата и я пресуши. Отворих му втора. Той взе шишето, поглади го с ръцете си и се умълча. След малко продължи:             - Па си викам " Никой те не е докарал насила тука, Иване, никой те не е поканил с бъклица . Като си дошъл роб да бъдеш - ще си мълчиш!" Ама то се не трае бе, сине - заоправдава се той и отново спомена няколко пъти гръцката майка - как се работи петнайсет часа на ден бе! - Не се работи , баща ми - опитах се да вметна аз и ...също споменах гръцката майка, ама наум.             - И после си викам - " Абе ти цел живот работиш на свое и пак не забогатя, та сега ли на чуждо пари ще изкараш!" ....и като ме хвана и кръста - реших - отивам си! И ето, таквоз...дойдох си. " И добре си направил" - помислих си аз.  - Сега се обади на майка си... - примоли ми се той. Обещах, че ще се обадя, след като обядва и отидох в кухнята да приготвя нещо за хапване. След малко, като влязох в хола, видях, че баща ми е заспал на фотьойла. Не беше си допил втората бира. Понечих да го завия с едно леко одеало тогава видях ръцете му . Разревах се. Отидох в банята, заключих вратата и си поплаках на воля, ама наистина на воля, защото някак си не ми се виждаше честно, ама никак честно, този толкова добър, толкова трудолюбив човек да се принуди да остави семейството си, да работи като " добиче" петнайсет часа на ден, за да може да си купи с изкараните пари дърва за зимата и колело на десетгодишният си син , защото " всичките дечурлига имат , само сина ми няма".... След това набрах номера на мама. Дори не изчаках да каже "Ало" и изригнах:             - Слушай сега, мамо , баща ми е тук, при мене е, днес си дойде! И е пребит, от работа е пребит! И ръцете му са напукани, и единият му нокът е лилав! Петнайсет часа на ден, можеш ли да си представиш, петнайсет часа на ден е работил! Що не опиташ ти да работиш по толкова , а? Що не опиташ? Само да си му казала нещо, само да си го нахокала! Кръста го боли - дископатията го е хванала!             - Ренко, успокой се бе дете - чух отсреща. Само мама може да звучи така. Баща ти хапна  ли ? - попита ме.             - Ами не..., всъщност изпи една бира и заспа - смутолевих аз.             - Не е трябвало да му даваш бира без да се е нахранил - каза мама строго, и аз си предствих как повдига едната си вежда. - Нищо , сега го остави да се наспи. Като се събуди нека да хапне, и после да ми се обади, но нека първо се наспи. И...Рени, щях да забравя - не му давай да яде люто, чу ли! След това затвори! Почувствах се глупаво. Много ми се ще да мога като мама - без много думи, без изблици - кратко, точно и ясно!  Баща ми се събуди привечер. Казах му да звънне на майка ми.             - А па тя, жената...не е трябвало да и казваш, че ме боли кръста, рожбо- тя сега вика, по телефона, че утре като си ида и на доктор, веднага, така вика - обясняваше ми той , но се усмихваше радостно. Обичам мама! Вечерта седнахме на масата - аз , мъжът ми и баща ми. Сипахме по ракийка, както си му е реда, споменахме отново гръцката майка (пак както си му е реда (!) ) и останалата част премина в шеги. Козът на вечерта обаче, беше една реплика на баща ми, която ще помня винаги :             - Абе не ме яд дето съм работил като вол, акъл съм нямал - работил съм! Яд ме е само, че не можах да си подрежа аз асмата, нали преди Зарезан тръгнах, та жената викнала Симо, а на Симо аз вяра немам - не умее той да зарезва, и вино не умее да прави - калпава работа! След това си легнахме - баща ми в спалнята, Владо - в хола, а аз се запътих към кухната с лекциите си в ръка. Не бях придвидила обаче да сложа чаша с вода за баща ми, и нали ракийка бяхме пили, послед нощ той се изсипа при мен в кухнята. Като ме видя да чета на нощна лампа и се ококори:  - Ау, колко е часа бе, рожбо, що четеш на тая ламба бе, ами очите ти ...а, ами очите ти, питам аз?             - В сесия съм баща ми, трябва да почета още малко - отвърнах.             - Абе сесия - несесия - няма да четеш на тая ламба и толкоз, чу ли !             - Още малко, бащице и си лягам - успокоих го и го отпратих да си легне. На другият ден пихме кафенце, помотахме се малко и аз заведох баща си на гарата. Качих го на влака, обадих се на мама да го чака на гарата и се прибрах в нас. Когато, обаче,  вечерта, отново с лекциите в ръка натиснах копчето на нощната лампа , тя не светна!
Беше без крушка!
 


Тагове:   баща,


Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Винаги и във всяка ситуация си ос...
26.05.2010 13:46
Винаги и във всяка ситуация си остават загрижени, а някои от тях дори знаят как да го покажат, така, че да ги разберем, като в случая.
цитирай
2. reffina - Да, Стеф - мило ми е от недодяланата ...
26.05.2010 13:49
Да, Стеф - мило ми е от недодяланата грижовност, искрена е и топли!
цитирай
3. veninski - Браво, Рени! Поздрави от Родопите!
26.05.2010 14:02
Браво, Рени! Поздрави от Родопите!
цитирай
4. reffina - veninski
26.05.2010 14:06
Здрав бъди и ти!
Приеми закъснелите ми поздравления за " Кара севда"!
цитирай
5. lubara - Поздрави, reffina ! Взе ли сесията, колко му е да я опаткаш!
26.05.2010 17:20
Даааа. Така. Хубаво. Истинско.
Грижовно. И малко мълчаливо тъжовно.
Но пък красиво!
цитирай
6. reffina - lubara
26.05.2010 17:52
Да, тъжничко е , Любар, ама само мъничко, само колкото да те умили, нали?
Радвам се, че баща ми си е тук, тя беднотията си е все една - само да са ми здрави, така си викам.Пък то...току виж - станало и нещо чудато бе, я шестица от лотарията я друг дявол :)
А инак сесията - ох, сега почва!
цитирай
7. kalin8 - Поздравления
26.05.2010 18:22
за истинния разказ!
Б.
цитирай
8. lubara - Или пък многотиражна книга с раз...
26.05.2010 19:37
Или пък многотиражна книга с разказите ти! Защо не!
цитирай
9. reffina - kalin8
26.05.2010 20:49
За истински - такъв е, спор няма :)
Благодаря, че намина!
цитирай
10. reffina - lubara
26.05.2010 20:50
Въх, представи си само!
цитирай
11. анонимен - Бащи!
26.05.2010 21:13
Можеш ли ги разбра ...
Хубаво!:)
цитирай
12. reffina - анонимен
26.05.2010 21:18
Разбрали - не разбрали - нека ги има, по - дълго да ги има!
цитирай
13. bapha - крушката...
26.05.2010 21:49
има я...
цитирай
14. reffina - bapha
26.05.2010 21:52
Крушка или свещица, светлинка е!
цитирай
15. bapha - ре: ффина
26.05.2010 21:58
родители или деца, тук или далеко, топлинка е!
и така да бъде...
цитирай
16. osi4kata - поздрави на баща ти,
27.05.2010 03:52
за това, че е събрал кураж да се върне :).
цитирай
17. анонимен - Добър урок -
27.05.2010 08:23
цялата случка, която всъщност е история.
цитирай
18. reffina - osi4kata
27.05.2010 10:04
Аз пък се чудя как събра кураж да отиде! :)
Хич не го умее той това да не е покрай мама!
Хубав ден, осичке!
цитирай
19. reffina - parasol
27.05.2010 10:06
Урок викаш - сигурно е така!
Урок по принуда....
Тези уроци се помнят, дано.
цитирай
20. benra - дървото
27.05.2010 12:11
като се отдели от корена си и започва да вехне...Добре е направил,че се е върнал(тук споменавам гръцката майка)
Поздрави на теб!
цитирай
21. reffina - benra
27.05.2010 18:11
и аз му се радвам, а тя - гръцката майка...абе не бе редно тъй често да я споменаваме, ама то от вътре ни дойде :)
цитирай
22. whitepigeon - Много трудно прочитам разкази д...
27.05.2010 19:00
Много трудно прочитам разкази докрай. Обаче твоите ги дочитам с интерес. Предполагам, защото ги описваш простичко и с чувство.

:-)
цитирай
23. goran - Рени, не е за коментиране ... Стискам ви палци, на теб и семейството ти, за здраве и повече добри вести
27.05.2010 19:45
+ мъничко късмет и повечко светли дни;-)

Послепис:
Бащати е уникален:-) Да ти скрои такъв номер с лампата:-) И къде беше скрил крушката:-)
цитирай
24. andi2 - абе да не ти се налага да ходиш по ...
27.05.2010 20:08
абе да не ти се налага
да ходиш по гръцко
не ни имат за хора там
живи и здрави
:)
цитирай
25. reffina - whitepigeon
27.05.2010 20:49
Ако знаеш само как ме усмихна!
Много е мило това дето ми казваш - и аз много се надявам да е така.
И аз като теб - трудно стигам до третият абзац ако ми е натруфено и принудено четивото, та затуй се радвам, че моето не ти е било такова!
Благодаря ти!
цитирай
26. reffina - goran
27.05.2010 20:52
Абе то да ти кажа, добре че отиде, добре че му се напати малко главата, че поне да си знае - не се забогатява с робия.
А инак крушката незнам къде я е свил, или я е метнал от терасата ( съмнявам се обаче) или я е турил в сака си.
Не съм го питала всъщност, но му казах, че същата вечер не съм чела на лампа, щото някой ми я е бил свил.
Той - ни лук ял, ни лук мирисал!
цитирай
27. reffina - andi2
27.05.2010 20:54
Аз не съм настроена негативно, напротив.
А и никой не ни бие по тиквите да ходим там.
Обичам си народеца, ама да ти кажа - един дол дренки сме, все хора - къде добри, къде по - така.
Радвам се, че намина от тук.
Хубава вечер желая!
цитирай
28. iliada - Поздрав от Плевен!:)
27.05.2010 21:38
За една добра разказвачка !:))
Прегръдки!
цитирай
29. reffina - iliada
27.05.2010 22:44
Здрава бъди , Илиянче!
Поздрави на градчето ми.
цитирай
30. анонимен - ...
28.05.2010 17:56
Рени, недей да учиш нощно време!
цитирай
31. reffina - анонимен - ..
28.05.2010 18:22
Дума съм дала - никакво учене по нощите!
цитирай
32. анонимен - Пишеш много човешки
04.06.2010 16:55
и твойте разкази - дори и веселите - ме карат да се замислям. На голяма част от нас родителите ни са в подобно положение. Затова учи за да имаш по- добри шансове за бъдещето си.
На Запад чакат с нетърпение пенсионирането си, защото тогава започва безгрижният им живот, а тук го очакват със страх.
Липсваше ми два месеца
Поздрав от Пловдив
цитирай
33. reffina - анонимен
05.06.2010 12:14
Да, тъжничко е дето станеш ли на петдесет и вече те хваща страх за останалата част от живота ти.
Не мисля, видиш ли, че като уча и няма да ме е страх и мен - нали знаеш - вуйчо владика трябва, или поне свако кмет - а то нема такива...:)
Благодаря ти за милите думи - радва ме , че разказчетата ми са ...човешки!
цитирай
34. konstant7 - Привет !
13.06.2010 03:27
Тъй сме ний бащите я .Хубаво е направил човека , дето е махнал ламбата,че то като
кажете ссесията...........сеете ама да видим какво ще покълне накрая Ъхъ.
Поздрави ! Трогват ме разказите ти,благодаря .
цитирай
35. reffina - konstant7
13.06.2010 09:52
Знам ли, приятелю какво ще покълне - я роза, я троскот! :)
Ама инак ти благодаря дето намина от тук!
Бъди здрав!
цитирай
36. netizan - Хубаво пишеш
15.06.2010 18:37
Ще направиш успех
цитирай
37. reffina - Ами. . . да ме намери, аз не го търся. . ...
16.06.2010 17:19
Ами ... да ме намери, аз не го търся ...тук поне :)
цитирай
38. internationalist - Много, се трогнах.
22.06.2010 12:33
Все едно, че четох "Бялата Лястовица".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 642807
Постинги: 42
Коментари: 1287
Гласове: 6936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031