Прочетен: 18714 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2008 13:13
В горният край на селото, на високото, се намираше циганската махала , а в края на махалата , къщата на Яшар – кларинетиста.
Известен беше Яшар в десет села наоколо, не минаваше сватба и кръщене без неговата музика, обичаха го и цигани и българи.
През ден идваха да го търсят от всякъде, и той на никой не отказваше, защото музиката беше в кръвта му.
Като почнеше да свири, подкара я първо от ниско, от дъблоко, а след това под игривите му пръсти звукът се извисяваше нагоре, до нечувани висоти , та човек се чудеше има ли ги тези звуци някъде другаде, да не е вълшебен кларинета му.
Свиреше Яшар от сърце, и като надуеше инструмента, чак вените на челото му излизаха а врата му се уголемяваше, та ставаше двоен.
Прехраната си изкарваше, като правеше казани от бакър , а и от свирнята падаха пари, та трапезата му винаги беше пълна, и все имаше по някой гостенин на нея.
Преди две години се задоми , взе за жена Хатидже – най-хубавата циганка в махалата, че и в околията, май.
Приличаше му Хатиджето – и двамата бяха стройни и високи, по лице и двамата мургави, с блестящи черни очи.
Кръшна беше булката на Яшар, и къщовница. Под пъргавите и ръце излизаха сладки, вити баници а за погачите и се знаеше навсякъде.
Ще се съберат циганите на двора, ще извади Яшар кларинета, а тя така ще го погледне с черните си очи, че сърцето на музиканта ще трепне, още по страстни стават звуците му, още по игриви пръстите му.
Само една болка имаха двамата – две години вече как се бяха събрали, а нямаха дете.
Тежко му беше на Яшар, сърцето го болеше, та нали циганите за едните си деца живеят, циганин без дете нямаше чест.
А честолюбиви бяха циганите по този край.
Идваше често майката на Хатидже, да я кара да ходят по врачки и баячки, но тя не искаше и да чуе дори.
И така мина още една година.
Един ден, Яшар се прибра в къщи , жена му сложи масата и като го погледна с по – бляскави очи от обикновено, каза:
- Да вземеш да постегнеш покрива Яшар , да не капе, че тази зима ще ставаш баща.
Скочи той от масата, прегърна Хатидже и двамата хем се смееха, хем плачеха, че циганите и при голяма радост пак плачат.
До късно през нощта в двора им пиха циганите, Яшар не спря да свири с кларинета, а на сутринта се събраха роднините и започнаха да стягат къщата , да влезе детето на хубаво.
Още по – внимателен стана Яшар с жена си, трепереше още-повече над нея, гледаше я в очите и думата и на две не цепеше.
Още по-хубава стана Хатидже, нищо че стъпката и понатежа, узря снагата и, промениха се очите и – станаха по-меки, по-загадъчни.
Когато дойде времето да ражда я откараха в града, а Яшар остана в махалата, не мигна през цялата нощ и все се молеше на Девла, всичко да мине добре и да си се прибере Хатиджето в къщи , че пусто му беше без нея.
На сутринта му съобщиха, че има син.
Скочи Яшар , събра циганите , заклаха две ялови овце и не станаха от масата .
Така и ги завариха с Хатиджето, когато я доведе от болницата с бебето, циганите ядяха и пиеха, а като ги видяха че идват – писна нарочно доведеният за случая оркестър.
Музикантско дете беше - с музика го посрещаха.
Влезе в къщата Яшар и чак тогава се наведе да разповие сина си, да се порадва на рожбата си.
Пое е го в ръцете си, вдигна го към лицето си и....занемя.
Какви бяха тези сини очи, на кого са?
Това не е негово дете, не е негова кръв?
Девла, не може да е негов син, не възможно е!
Погледна към Хатиджето , а тя стоеше бледа и разтреперана и гледаше мъжа си в очите.
- Яшар, кълна ти се, мъжо, твое е! Друг не ме е познал, Яшар, друг не ме е докосвал.
Незнам защо са сини,Яшар, незнам защо....
Хатидже се срина на земята, и все така ридаейки повтаряше “не знам защо, не знам”, “не ме е познал друг, не ме е докоснал”.
Сляп и глух беше Яшар за думите на жена си, яростта беше помътила мозъка му, та не помнеше как излезе навън, как обърна масите и натири музикантите.
Изпоразбягаха се циганите, изплашиха се .
Един месец остана Хатидже още в къщата на мъжа си.
Разчу се за очите на детето , тръгнаха приказките....
Яшар отказа да го признае за свой син, нито го погали , нито му даде име.
Започна да пие, не се прибираше по цяла нощ, а като си дойдеше - лягаше си сам , в другата стая.
Хатидже кръсти сина си Сефер , и един ден извика баща си да дойде, да я прибере.
Взе малкото дрешки на детето, качи се в каруцата и не се обърна нито веднъж.
Остана Яшар сам в къщата, промени се. Все по-често надигаше чашката, все по-рядко се чуваше кларинета му.
След година си доведе друга жена , но къде можеше да се сравни тя с Хатиджето. Дигаше и ръка Яшар и през вечер циганската махала се огласяше от техните свади.
С дете не се сдобиха, та още по- мрачен стана Яшар, още повече започна да пие.
Един ден, пред бащината къща на Хатидже спря другоселска каруца и отведе нея и Сефер в нов дом, далече от родния.
Завъди тя ново семейство, след време в махалата се чу, че родила на вторият си мъж още две деца.
Времето минаваше.
Все така си живееха безгрижно циганите, и все така махалата се огласяше през вечер от свадите в Яшаровата къща.
Селото позабрави за Хатидже, рядко се споменаваше името и.
Остаряха родителите и, легна баща и болен и изпрати хабер - искаше да види дъщеря си преди да си отиде.
Дойде тя с мъжа си и трите си деца, изпълни се къщата с глъчка.
Насъбраха се циганите , да видят Хатиджето, повече от десет години бяха минали откак си тръгна тя от селото.
Събраха се вечерта на двора, разпънаха масите – той болният си е болен, вярно е, но нали е още жив, защо да не се повеселят...
И тогава се чу кларинет.
Музиката почна първо от дълбоко, отвътре , а после се залюля на високо, нагоре, до нечувани висоти....
Свиреше Сефер , и така надуваше кларинета, че чак вените на челото му излизаха и врата му ставаше двоен...
- Девла, Девла...- заклатиха глави циганите, спомниха си.
От дъното на събралата се тълпа се отдели самотна фигура и потъна в мрака.
На сутринта, махалата се събуди от женски писъци – Яшар се беше обесил на старият орех, в двора на къщата си.
Цялото село се стече на погребението му, барабар с нас – децата, ......че музикант беше Яшар и музиката му идваше от сърцето.....
Просто е великолепно ! :)
с възторг, с благодаря, полет си и празник за душата,
Поздравления!!!
08.10.2008 13:45
Той е толкова нефилософски, толкова делничен, толкова ... наш.
Имаме прекрасни, български образи.
Всеки от нас ги носи в себе си, виждал ги е.
Ще ми се , да им дам живот и днес.
Е, още съм малко "зелена", но....какво пък, малко зелено не вреди на никого, нали :)))))))
Благодаря ви, хубаво е при вас!
Може би бащата на смъртния си одър ще каже, защо. Понякога приличат на бабите и дядовците, ако са подменени?
Като се роди, детето има често синкави очи. Но се чака време, до 2 годишна възраст, ако не се лъжа, и тогава е ясен истинският цвят на очите на детето. Това също не може така да се остави.
Е, дано ме приемеш като помощ, защото нямам за цел да те орезиля, а да прикрия грешки, които няма да са ти от полза. Това се знае.
Това е просто ...приказка :))))))
Удобно, нали? :)
Чудно ми беше, не иска ли той свое дете.
Разфилософствах се.
14.01.2010 15:21
много е хубаво
31.03.2010 17:19
Колкото до гените - самият казус е твърде правдоподобен! Има едно не напълно изследвано явление, наречено телегония. За да не съм досаден с научна терминология, ще спомена един широко известен случай:
Правени са опити за кръстоска на кобила с мъжка зебра. Потомство не се е получило. Впоследствие обаче, кобилите раждат от жребци кончета с характерната шарка на зебрата. Така гените се предават непряко.
После, когато можех вече сама да се издържам, кандидатствах - Димчо Дебелянов за изпит - аут!
После ...запознах се с депресията, отблизо...и реших - Психология!
Но тя си ми стои там, моята несбъдната любов :)
И така.
А за очите в този разказ - просто така ми скимна, от...незнам откъде и аз.
Яшар ми е любимият образ, много ми е скъп. Това е един от първите ми разкази и аз много , много си го харесвам.
Харесва ми и да го харесват! :)
01.04.2010 08:12
* Прозренията винаги стават чрез неосъзнато хрумване/скимване. Другото са баналности.
Искрено ти желая да се реализираш в професията си. Може би оттам минава твоят път на творец.
Здрава да си ми, Ренка...
вратичка си ми
03.07.2011 12:37
04.07.2011 10:51