Не се сърди , баща ми, дето ще те изтипосам тук в целият ти колорит, нали сам ми викаш, че който не те харесва - няма вкус!
И прощавай, дето ще издам , че все прегаряш ракията - нали знаеш, че аз така, прегоряла я обичам...
Твоето момиче :
  Ренко


Да беха ми рекли ,че туй се е случило в наши дни нейде в прованса, засмяла бих се от сърце, но да повярвам в истинността на случката - едва ли! Но то бе пред очите ми и то в собствената ми къща, преди една неделя. Всичко започна в една мека септемврийска утрин. Тъкмо пиех кафенце в кухнята на мама и баща ми влетя вътре с думите:   - Жена, ще водя Миленка на пръч! Тук е мястото да поясня, че Миленка е козата, единствената животинка в къщата на нашите, ако не броим разбира се кучето Ричка и котката Лейди.   Мама се обърна към мен, завъртя драматично очи и въздъхна пресилено, сиреч "Как можах да се омъжа за него ?!!!" Баща ми е свикнал на лирическите изстъпления на мама и не се впечетли особено от драмата в нейната въздишка, сипа си кафе и поседна до мен. Нека ви разкажа мъничко за него. Всъщност баща ми, не ми е баща. Бях на седем - осем годинки , когато мама го представи в къщи и каза, че смята да живее с него. Аз в началото се чувствах длъжна да очерням всеки ден животеца на бедния човек но в края на краищата той ме спечели с добротата си и с наивния си нрав, та и до днес е най - добрият ми приятел, и е готов да защити всяка моя постъпка , защото според него аз съм най - доброто момиче в света. Та баща ми е добър човек, благ и наивен, но баба ми така и не го прие на сто процента. Тя вика , че е мушичав - според нея един мъж като удари по масата и керемидите на покрива трябва да паднат - това е мъж, а не като...някой си! Аз хич не мога да си представя баща ми да удря по масата, камо ли керемидите да падат, щото мама има способността така да поглежда някой , че човечецът, обект на нейния поглед да получава временна парализа. Тя така и не прости на баща ми, че я е домъкнал да живее на село и често плеви бурена в градината въоръжена с ръкавици до лактите и с перфектен грим на лицето. Тогава баща ми е нащрек и непрекъснато следи какво всъщност плеви - много често тя бърка бурена с растението. В кръвта и е да скандализира селяните, като ходи да пазарува накипрена със отчайващо къса поличка и зашеметяващи токчета, и трябва да призная , че за петдесетте си години изглежда умопомрачително. Баща ми не е с такава впечетляваща външност, но пък е добър за сто човека, както викат комшийте и е майстор един път - всичко му идва отръка. Само дето е крайно честолюбив - не дава и дума да се чуе , че може да има по - хубава жена от мама, по- добра дъщеря от мен и по - подредена градина от неговата. Веднъж чичо Симо има неблагоразумието да му спомене, че неговите домати са по - едри от нашите, тогава баща ми събра една колоритна група от съседи, вкара ги в двора и като им посочи нашите домати занарежда :  - Това са домати - е виж - това са домати. Един домат - едно кило! Ще ми разправя той на мен, че неговите домати са едри - това е домат, моят домат. Един домат - едно кило! И продължаваше в тоя дух до мига в който всички клатеха учудено глава, смаяни от доматите му и се съгласяваха с него. Тогава щастлив ги повеждаше под асмалъка на двора и сипваше по ракия, че тя и ракията му бе един път ракия! Честно да ви кажа, ракията на баща ми почти винаги мирише на прегоряло, и другите го усещат, но никой не смее да му го каже в очите, щото рискува да участва в един маротон по дегустация и сравнение на всички домашни ракийки в селото, а това си е цял подвиг! Е такъв човек е баща ми - мехлем човек. Та тази сутрин, когато каза , че ще води Миленка на пръч, аз скочих отривисто от масата и заявих:  - Идвам с теб! Мама ме погледна смразяващо, но като видя, че погледът и не охлади моят ентусиазъм, просъска едно - "Варвари!" и се запъти в хола да си лакира ноктите. След малко аз, баща ми и Миленка бяхме на портата и се понесохме с тежка стъпка към къщата на чичо Митко, там щеше да се извърши ритуала по оплождането на Миленка. Чичо Митко живее в Горната Махала, далечко е малко от нас, но гледа породист пръч, който носи библейското име Йосиф. Та този пръч, Йосиф, щеше да е баща на бъдещото поколение на Миленка. Когато стигнахме, чичо Митко ни посрещна на вратата и ни поведе към края на двора, където живееше пръча. Не бе нужно да ни показва точно мястото, от него се носеше такава смрад, че аз лекичко се повърнах назад, но баща ми невъзмутимо отвори вратника и побутна Миленка вътре. - Изключи си телефона - заповяда ми той важно - да не ги смущаваш! Изключих си телефона и вперих поглед във двойката пред мен. Искам само да кажа, че Йосиф е наистина много внушителен, всъщност за пръч си е направо красив. Той застана до Миленка, подушия отпред, след това , естествено и отзад и....и обърна гръб! Баща ми видя това, смръщи вежди и ни рече да се отместим встрани, та да не ги притесняваме. Ние - аз , чичо Митко и баща ми застанахме на ъгъла на дамчето и изпънахме вратове да видим какво ще стане. Йосиф отново доближи до Миленка, отново повтори ритуала с подушването...и пак и обърна гръб! Това продължи някъде около полвин час - само я подушваше и ...толкоз! Чувствах, че на баща ми кръвното се вдига и...реакцията му не закъсня - той влетя вътре при двойката, хвана връзката на Миленка и я поведе навън!  - Де бре, Иване - обади се чичо Митко - да почакаме малко бе....Йосиф нивга не е правил така! Но баща ми не искаше и да чуе - за него това бе унижение голямо - как така някакъв си пръч няма да хареса Миленка - неговата коза!  - Пръча ти е калпав...ясно ли ти е! Това не е пръч, така да знаеш! - просъска той към приятелят си и повлече Миленка към портата. Аз го последвах, но преди това смигнах съучастнически на чичо Митко, да не се връзва много на баща ми. - Де бре, човек....тази работа време си иска бре! - дуднеше по нас той но баща ми бе вече на улицата и аз нямах друг избор , освен да го последвам. По пътя той не спря да говори :  - И това ми било пръч! Аз на крака да му я заведа , а той...Пръч било! И той разбира от кози, колкото стопанина му от жени! На него се е метнал, на Митко се е метнал! Аз геройски се мъчех да не избухна в смях, но след последната реплика на обиденият ми бащица просто не се сдържах и изригнах като вулкан. Той милият ме погледна, погледна към Миленка и се разсмя . - Ай, видя ли Миленке - не те харесва Йосиф...Той е глупав, Миленке - нищо не разбира той.... - зауспокоява той козата и така , в този дух ние се прибрахме в къщи. От хола се носеше гласа на мама - пееше "Хризантеми" на Лили Иванова. Като ни видя , че влизаме дойде при нас, подуши ни и заяви с нетърпящ възражение глас:  - В банята! Веднага! Ние се отдръпнахме на безопасно място, ароматизирани до козирката от Йосиф и малко тъжни от безобразното му държне.  
   На другият ден се прибрах в София. Ежедневието ме повлече в ритъма си и почти бях забравила за злополучната случка на село, но след два дни телефона ми звънна и отсреща се чу щастливият глас на баща ми:  - Аа, рожбо...работата е готова! Качи я бе, два пъти я качи! Сега отивам в чича ти Митко...да се почерпим , таквоз...нали сме нещо като сватове сега! Айде, сине...бъди здрава! И да си дойдеш...скоро да си дойдеш! След това затвори. Усмихнах се на телефонната слушалка : " Ще си дойда, бащице, скоро пак ще си дойда. И ти бъди здрав...и прегарай ракията още сто години - аз така най си я харесвам!"      

Много свежарско, браво! Този пръч, как така не ще да я хареса, той няма вкус. Добре, че накрая си е взел бележка, пръча му с пръч !
Много леко се чете, много хубав разказ!

Как съм се смяла, приятелю, със сълзи съм се смяла! Баща ми е неповторим образ - наистина!
Миленка е бременна, така ми каза вчера и аз си навих на пръста да напиша това разказче!
Много се смях, друже, от сърце се смях!

... топла преживелица! :)))

Радвам се, че ти е харесала случката. Като споделих на мама, че смятам да пиша за Миленка, тя ме погледна стреснато и рече " Ще станеш за смях!"
Е, голям праз - така си помислих и...го написах!
Благодаря ти , че намина от тук!

!!!

знаеш ли, след всеки прочит при теб, оставам с отворена уста, но този път...този път съм разнежена!
Обичай баща си, заслужава го!

"- Аа, рожбо...работата е готова!
Айде, сине...бъди здрава! И да си дойдеш...скоро да си дойдеш!"

"
" Ще си дойда, бащице, скоро пак ще си дойда. И ти бъди здрав...и прегарай ракията още сто години - аз така най си я харесвам!"


Ей тази ваша обич ме умили!

Знам, че изместих акцента от поста ти,
но това прочетох между редовете.

Обич! Огромна обич!

Смешно, а ?

Аз наистина много обичам бащицата си, и ми е невъзможно да пиша за него без да проличи това:)
Никак не си изместила акцента, повярвай ми...радвам се , че си прочела между редовете :)
Хубав да е денят ти!

Много свежарско е. :)

Нали, Стеф! Да беше само там - щеше да си паднеш от смях! Горкият пръч, вярвам , че баща ми още му се сърди, нищо че в края на краищата е ощастливил Миленка :)
Поздрави от мен!

Аз не се мъчех геройски да не избухна в смях, докато четях :)))
Истинско удоволствие получих!
Поздрави!

Получила се е чудесна история! Майстор си!

Радвам се, че съм те усмихнала!
Хубава вечер от мен!

Нали? Хубава историйка е , наистина и много ме разсмива и сега като я чета.

забавна е, но толкова любов има в нея...
Поздрави!

и поздравления!
Пак си ти,но малко по-различна.Порастнала си,повествувайки!

Сега нямам време, после ще го чета.
Поздрави!

имах и аз такъв баща, Reffina... За завиждане си ти!

Ами с времето...още по - мило ми става за баща ми. Гледам го един такъв - остарява, и...върши едни детинщини...
Това с козата бе едно от приключенията ми с него, инак такива изпълнения сме имали, че...
Знаеш ли, аз невинаги съм била добра с него.
Когато бях по - малка много ревнувах мама от него, дразнех му се, че е той а не моят си татко и често го наранявах...
Той ми е простил.
Такъв си е той - добра душа, но...честолюбива :)
Радвам се, че намина!

Здравей, Евчо!
Нали знаеш, че съм...многолика :)

Добре де, добре...заети приятелю :)
Усмихнат да е денят ти!

Дай една усмивка, де :)

Поздрави и усмивки от мен - наистина ме усмихна Ренко:)))

Искаш ли да ти кажа какво мисля за разказа?

Радвам се на усмивката ти!

Виж как ме питаш ?:)
Ам`че много ясно!
И сега сериозно - ценни са ми твоите думи, друже.

Мисля, че с тази най-обикновена историйка показваш израстване.
Поздравления!

Благодаря ти.
Малко реших да опитам и така да пиша...малко смях нивга не е излишен, нали.
А и ...аз още си нямам стил на писане, та ще се пощурам насам - натам, де да видим какво ще излезе. :)
Благодаря ти за думите, много ме усмихна...и малко се надух, ама то е малко-

поста ти е от хубав по-хубав! То, че се смях до отмала, смях се, ама по-важното е че неустоимо ми се прииска да имам такъв златен баща...Какво по-прекрасно от това да обичаш, за да прощаваш, и да те обичат, за да ти прощават!

Да знаеш от кога се каня да прочета последните ти творби!
Но този път си казах:"Сега или никога":))).
Умили ме, развесели ме... Хубаво ми стана от всичко,което си написала.
А това:"Айде, сине...бъди здрава! И да си дойдеш...скоро да си дойдеш!" ме просълзи/знаеш,че съм си такава,когато стане дума за родители/.
Баща ти ми напомни по честолюбие на бащата на Рангел Вълчанов, а ти на самия Рангел Вълчанов.
Той така с много обич като теб говори за родителите си.
Пък и тези домати - почти като историята с маната по доматите на дядо Рангел.
Историята с Миленка и Йосиф - можело е да се получи с едно ходене, но тоя пръч ще се мръщи на наша Миленка, хамаха!:)
И това, че нямаш стил го разправяй на старата ми шапка!:)
Поздрави,Ренко! И да не забравиш какво си обещала на татко си,макар той да не е чул: " Ще си дойда, бащице, скоро пак ще си дойда. И ти бъди здрав...и прегарай ракията още сто години - аз така най си я харесвам!"!

Благодаря ти за милите думи, от сърце!
Радвам се, че съм ти дала от моето настроение, а то бе тъкмо такова - смях се до премала, и милно ми беше.
Поздрави!

Привет, Кате!
Да, ти все така...тънка струна си ти.
Да ти кажа, гледам да си ходя по - често, но пусто - тичане, лекций, работа...
Това за доматите бе само един от шедьоврите на баща ми.
Ах, сега се сетих, че като бях ученичка в основното училище, много често намирах бележника си в джоба на баща ми -- той просто умира от радост да се хвали с мен...
Преди време бе запял една песен - Дай да те осиновя, та дай да те осиновя, моето име да носиш, нали си моето момиче.
Да ти кажа - бая време я пя! След това се съгласи с мен, че не името е важно - аз почитам паметта на биологичният си баща, но истинският ми живот е преминал точно с него...
Живот, Кате - що да сториш!
Усмихни се де! :)

МОЛБА
(уфизиалнъ)

до Ренко, с блогоиме Реффина и Рени по паспорт


Ша ва замоля, госпожице, да пишете още, и още, и...всъщност - още! За да можем ние, останалите тук навалица, да си Ви четем с най- голям кеф, да се похилваме както на това, последното, да си поплакваме - както на по- предни Ваши постове, воПще, аку мъ разбирате кво искам да кажа...абе да пишеш отново и по- често, моля!
Бази данни, очевидно, имаш:

ей те тук си признаваш, че има за какво да пишеш!
(усмих и намиг)


А сега сериозно- настина, девойко, не мога да ти опиша с какво удоволствие те чета. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем честна, влизам в този интернет- форум заради теб и още неколцина автора, които никога не са на първа, не са под прицела на общественото обожествяне, нямат фасона на примадони....а просто бъркат в душицата на невинните читатели.(не, не ме е срам да ги спомена- другите са Чочи, кокер, инакрейн,Мартито,Томас и още един двама СъвсемРядкоПишещи).

И още нещо. За нас, живеещите на десетинахиляди километра българската литература е читаема само в Интернет. Моля, не оставяйте гурбетчиите без четиво!!!


С уважение, искрено запалена фенка (подпис - не се чете, щото е електронен)

дата:днеска, в началото на октомври
Тук, от другата страна на Голямата локва, така, малко по- наътре и по- на юг

Глътка свежинка ми подари с този твой коментар :)
Тази твоя молба е толкова жива и ...смешна, но в другия смисъл де, това със смешната...колоритна е:). И много ме зарадва, и как се надух, ако знаеш!
Ами да - аз от време на време се понадувам,ама то е от време на време!
Пиша си аз от време на време и ми...поолеква, никога не съм предполагала, че наистина го мога - това последното е съвсем сериозно.
Често ми се е случвало да разказвам историйки на приятелите си, напълно измислени историйки, ей така , за купона и веднъж една от групичката ни, най - устата ми вика: " Ренка, пиши ги бе, диване...така няма да ги забравяш, и като станем дърти крави ще си ги четем докато си пием мастиката!"
Аз бая се смях...но започнах да ги пиша и ми хареса.
Имам приятели, които като теб са далече и те често ми казват, че като се събират си прочитат по нещичко , надраскано от мен и...ставало им свидно.
Точно тази дума - свидно - ми бръкна в душата и хем ме зарадва, хем малко ме натъжи...
Сърдечен поздрав от мен, и...ще си пиша аз от време на време, ще си пиша :):):)

Още не мога да спра да се усмихвам:-)))

Не спирай още дълго време, друже, така - усмихнат бъди!
Поздрави!

предпочитам твоята усмивка, Рени, ето ти и моята: ;)))

:)))

Успя да ме разсмееш днес ,тъкмо ми беше тръгнало едно такова ,аха да се озъбя..............
Поздрав за хубавия разказ ,ама да знае татко ти и на моте хора доматите са над килограм!:)))))))))

Благодаря ти!

Аааа, Иле - да ги нямаме таквиз :)
Добре де, доматите може и да са като на баща ми, ама да знаеш , че ракията му е един път ракия - който пийне...не ще да повтори :)
Радвам се на усмивката ти!
Бъди здрава!

От ракия нищо не разбирам ,но на свадба не подбирам!:)))))))
Прегръщам те !:)

Пипна ме някак, свежо и мило...
И от всичко по малко, компот от леки усмивки
поздрави и не спирай

Благодаря ти!