Последните слънчеви лъчи се поспряха за малко на прозореца и отминаха на запад. Скоро щеше дасе смрачи, но аз не бързах да стана от диванчето, така уютно ми бе тук, в бабината стая. Наобяд се бях натъпкала порядъчно с  пълнени чушки и сега ми бе едно мързеливо, но и благо... Никой не готви по - хубаво от моята баба - особено чушки! За момент пред очите ми изникна една картина - табелка на портичката на която пише:
              "Тук се готвят най - вкусните чушки на света.                Моля, не влизайте в двора с кални обувки!"
  Засмях се - баба не обича кални обувки. Зад вратата се бе свила на кълбо котката Лейди, и като усети , че я гледам,  завъртя кокетно опашка , след това с един грациозен скок се озова в краката ми.  В същият миг вратата се отвори и баба влезе в стаята, погледна смразяващо котката и тя отново скочи на пода.  Познаваше този поглед на баба.    - Бая се отъркаля, а? - обърна се тя към мен.
  Хайде , стани и ела с мен в другата стая!   - Е, що да ставам, бе бабке - замрънках аз, но като предусетих, че и мен ще погледне, както погледна Лейди, реших, че все пак е по - добре да го сторя. " Другата стая" не е просто другата стая.
В "другата стая" баба държи заключен гардероб, в който се намира моят чеиз, състоящ се от безброй ужасно тежки юргани, нощници с невъзможни по тях дантели, одеала и губери, които няма как да вдигнеш без да те схване дископатията, бродирани покривки за маса, които спокойно можеш да видиш в етнографските музеи и всичко това е обилно поръсено с нафталин от който миришеше всичко наоколо. По стените на "другата стая" висят, в дървени рамки, моите похвални грамоти от училище - като се почне от първи клас, а точно над старата ракла се мъдри булчинският и портрет с дядо ми. Често, когато имаме гости, баба сваля внимателно грамотите - тези доказателства за моята уникалност, и се перчи с тях, докато горките хора не започнат в един глас да ме хвалят и да примират по мен. Смятах , че днес ще измъкне отново някоя допотопна кувертюра от чеиза и като я разстеле пред очите ми, ще започне да ми дудне да се женя, че вече в години влизам, и време ми е да раждам, и защо тя е събирала това цял живот, и как не ме е срам... Тя обаче бе извадила един натъпкан чувал от бяло платно и сега го държеше в ръцете си:     - Седни, Рени - рече ми тя тихо. Стана ми чоглаво, не исках да сядам. Нещо в гласа на баба ми подсказа, че е по- добре да стана и да се махна от стаята, но очите и ме държаха, сковаваха ме.    - Седни! - повтори тя. Сега си мисля, че още в този миг вече знаех какво има в този чувал, но съзнанието ми не искаше да приеме тази мисъл, отхвърляше я , тя беше невъзможна...    Баба  потвърди моето усещане :    - Това ми е багажа...за оня свят.   Причерня ми.
 Ушите ми заглъхнаха и аз се хванах за ръба на масичката пред мен. Баба стоеше пред мен и все така държеше страшният чувал. Не помня как скочих от стола, хванах чувала и го задърпах от ръцете и:    - Изхвърли го, бабо, изхвърли го веднага!   Моля те...в барата го изхвърли! Баба ме гледаше слисано и задърпа чувала към себе си.   Ситуацията беше просто невъзможна. Седяхме с баба в средата на омирисаната с нафталин стая и дърпахме ужасният чувал!     - Изхвърли го!     - Няма да го изхвърля!     - Не го ща в къщи!    - Туй си е мойта къща! Чувствах се идиотски - баба умееше да бъде най - упоритият човек , който познавам. Седнах сломена на стола - не исках да участвам в това ,но в един миг разбрах, че на баба също и е тежко, че трябва да я изслушам.    - Слушай ме сега! Нали помниш Мара Гитина?    - Помня я - отвърнах аз механично.    - Е, тя като се спомина и не бе се приготвила...
  Срамота!   Синовете и се щураха като луди, и нали снахите и я отреждаха, та я отредиха един път - нито одеяло и туриха, нито обувки , Боже - Господи!!! 
Добре че бях аз - да им река що е нужно! Ти като нея ли искаш да ме изпратят, а? Като нея ли?!    - Добре де, бабке - опитах се да се измъкна аз - не може ли на мама да го покажеш?     - Не може! - отвърна баба. - Майка ти е кекава, не я ли помниш, като си отиде дядо ти, с линейка я откараха, та не можа да го изпрати като хората!     Мислех да и река, че мама просто избра по - лекия вариант, но ме досрамя. Наместо това запалих цигара. В друг един момент, постъпката ми щеше да предизвика поток от лоши думи, но сега баба само сбърчи нос и бръкна в чувала.     - Това ми е за ковчега - драперията!  - заяви тя и размаха пред мен някакъв бял плат , нанизан на ластик - него ще го турите накрая.... Това тук - продължи тя - е възглавницата ми, с бродерия ! - тя погали възглавницата и на мен ми прилоша. Имах чувството, че участвам в някакъв нереален филм. Тук, пред очите ми, баба ми редеше своите неща за оня свят, събирани с години и ми даваше наръки как да бъде облечена!!! Измъкваше от проклетия чувал драха след дреха, редеше на леглото чаршаф, възглавница, одеало, чехли, беше си ушила и костюм! В две части!    - Бабо, чуй ме... Баба не ме чуваше, бръкна отново в чувала и извади чиста кърпа, сапун, и ...къна за коса!!! Втрещих се! Трябваше да е с къносана коса!!!    - А това тук - продължаваше тя - е бельото ми.
Ето , виж - това бельо искам да ми сложиш! От сатен е ! - рече тя и ме погледна гордо.   Сестра ти ми го прати за Нова Година!  Ето, на пипни!  Е това вече беше върха - имах чувството , че там, на оня свят има фейс - контрол, който задължително щеше да провери с какво бельо е баба ми!!! Разсмях се истерично и това като че ли поотпусна напрежението ми.   Баба също се засмя. Навън премина каруца. Тропотът на колелетата и оттекна в полумрачната стая и заглъхна нагоре по уличката. Гледах баба ми, която бе приседнала на леглото, до подредените си дрехи и ги милваше с очи. Незнам дали съм права, но мисля, че баба се радваше на хубавите си дрехи, харесваше и мисълта, че ще си отиде от този свят добре облечена, с къносана коса и ...с бельо от сатен!  Понечих да отида при нея, исках да я прегърна и да я изведа от тая зловеща стая, но баба ме спря:    - Седни, седни!    Ще дойдат много хора , баба, тогава...Аз съм такава жена - много хора ще дойдат.    Едни ще дойдат да ме изпратят, други да гледат...така ще е !    Няма да се излагате! Чу ли, Рени - да не се изложите, баба!
Ясно! Сега баба режисираше собственото си погребение!!! Исках да си тръгна - но тя ме скова отново с погледа си.    - Чуй ме! Ще се съберете внуците ми - тук гласа и затрепера и аз не издържах, сълзите рукнаха от очите ми.   - Ще се съберете около мен - продължи тя - и искам ...да не плачете много!    Поплачете, колкото трябва, колкото е прилика...но не искам да прекалявате! - допълни тя строго.     - Не искам да прекалявате! Не е хубаво, баба...ще разсърдите Господа, ще сте против волята му!   На майка си ще дадеш хапче, нали ти казах, че е кекава.   Няма да даваш на хората да влизат с обувки в стаята, чу ли ме Рени!   Да не влизат обути!   Когато ме изкарвате, музиката да свири отвън, не в двора!    В тоя двор не искам погребална музика, тук на сватби искам да се свири!     На хубаво да се свири! Баба се умълча.  Можех да се закълна , че в ушите си чуваше тъжната погребална мелодия, с която се погребваха хората от село, а пред очите си виждаше изпипаното в детайли погребение, като хората погребение!  Нямаше ли да свърши това мъчение, си помислих и погледнах към баба с премрежени очи.     - Стига вече, бабо...разбрах, всичко разбрах!    - Дано, сине, дано си разбрала - отвърна баба ми. - На тебе разчитам, ти да ме отпратиш, като хората да ме отпратиш! Това не беше вече честно! Лек гняв ме изпълни - баба има шест внуци, защо точно аз трябва да бъда най - коравата!   - Само дето не ми стана ясно при кой Бог ще отидеш, бабо - реших да я бодна аз - при кой от двамата ще отидеш?   - Ха, хубава работа - баба ме погледна така, все едно съм най - глупавото същество на света - дето ме отведе дядо ти бе, сине! Той ще ме чака на пътя - дето ме отведе, там ще отида!
    Усмихнах се! Обичам много моята уникална, моята мъдра баба, дето готви най - вкусните чушки на света. Станах и я прегърнах - тя не се възпротиви, целуна ме по косата и като ме сложи да седна до нея, сред разпръснатите и погребални одежди ми рече:    - Ти не се бой, аз не съм заумирала...рано ми е още, но трябва да знаеш, чедо...      трябва да знаеш, да ти е по - лесно тогаз, да ти е подредено всичко.     А аз не бързам , баба...не бързам! След туй като ме погледна хитро, добави:     - На два пъти сънувам дядо ти, ей тук , в стаята седим и аз му викам:
  " Мъчно ми е за тебе, ама още ми е рано да идвам...на Ренко децата не съм видела,  като ги видя, тогаз ще ме вземеш!
   На Ивко искам на сватбата да играя, хорото да водя - като се ожени Ивко, тогаз ела ме повикай! "   И той се смее, Рени , смее се дядо ти - нали знаеш, че винаги ме е слушал!   И сега ще ме послуша! Засмях се и аз. 
 Това е моята баба - и умрелите трябва да се съобразяват с нейните планове, че и Бог , даже! Излязохме от стаята с ужаснният нафталинов мирис. Отидох на разходка до близкият баир, с трите дървета, когато се върнах, баба бе сложила вечерята, хапнах ме и легнахме да позяпаме телевизия. След малко баба заспа. Угасих телевизора и зяпнах в луната, която се бе спряла на прозорчето. Не можех да заспя. Имах чувството, че някой наднича в стаята...   Дали не беше...Тя ? Тогава, аз - трийсет и две годишната бъдеща психоложка, дето името ми се мъдри на дузина грамоти в нафталиновата стая, станах и се мушнах в леглото при баба! Та...Тя, ако е тук, до прозореца - да види,че...я пазя! Та баба има още на толкова сватби да ходи!!!      

Припомни ми нещо с големи подробности.........
Поздравления -докара ми и сълзи!:((

:)))))))))))))

Аз се чувствах като на друга планета, докато баба редеше пред мен заръките си...след това реших, че трябва да е така, нали смъртта е част от живота, искаме или не искаме!
Като се разговорих след това с другите съседки, разбрах, че всички те имат по един подобен чувал в къщите си!
Погледни го откъм смешната му страна - има такава.
Те режисират, Иле !

Здравей, приятелю!
Виж каква хубава есен - хайде на планина!

Навярно така трябва-започвам да се успокоявам!:)
Хубав ден приятелче-добре пишеш ,даже много!:)
Прегръщам те с обич!:)

Трудно е да го чуеш от обичан човек.
Но в постъпката има и комплимент. Радвай му се. Заслужавай го пак и пак.
Умееш да ме караш да се чуствам приседнал на раклата, под снимката на бабината ти сватба...

Трудно е...така е.
Но сега, като поотмина стресът ми (че то, аз направо стресирана си бях), сега много се фукам с моята баба - всико премисля тя, всичко трябва да е като хората :)
Благодаря ти , за милите думи!

И моята баба бе същата – най-добрата и уникалната на този свят. И точно затова боли, много боли ...

И аз преди десет-дванайсет години участвах в почти същата, но все пак по лека сцена – помагах на баба да подредим гардероба и багажите по долапите. Баба ме хвана уж да и помагам с тежките кутии, а в действителност да видя кое къде. А накрая когато вече мислех, че сме свършили с подреждането и се канех да отида да си хапна от „най-вкусният тиквеник” на този свят (бабиният тиквеник) баба ми каза: „Постой още за малко. Ела! ... Ето тук има една кутия – бръкни та я извади. ... В нея съм си сложила одеяло, чаршафи, драперия и възглавничка, с които да ми подредите ковчега един ден като си отида от този свят. Нали видя къде съм ги сложила! Да ги знаеш и ти, че майка ти може да се сащиса!” ... „Бабо, защо, бе бабо!” ...”Така трябва! Аз да си приготвя, а вие да сте подготвени.”

Баба, умря преди три години. Боли, много боли. – Само паметта и живота помагат.

Получвал съм абсолютно съшата заръка...
Велика жена беше баба ми Велика!Бог да я прости!
Благодаря ти , че ми припомни за нея!
Б.

Всички баби са благи :)
Спомняй си хубавини за нея, така тя ще се радва...
Аз съм убедена, че бабите , като си отидат, и оттам, от отвъдното пак се грижат за нас .
Хубав да е денят ти!

Аз ти благодаря, че се отби!
Усмихнат ден ти желая!

Рефина,
Хубав да е и твоят ден:-) и следващите;-) - слънчеви и плодотворни:-)

Толкова познато...Само, че аз бях "избрана" да "стъкмя" бабата на съпруга си, когато си отиде...по същия начин.... с прекрасния ленен чаршаф, обточен с дантела, плетена на една кука от нейната ръка....
И до сега се питам -"Защо аз?" Никога не е смятала, че съм достатъчно подходяща за нейния внук...и въпреки това, се спря на мен...с тази толкова значима, за нея, повеля.....:(

Тя си знае, тя си знае :)
Хубав ден от мен!

Поздрави!

Поздрав и от мен, друже!

Ренко - успя да ме разплачеш - дай боже още много години да се радва баба ви - на вас и на правнуци.
Бабите са такива - те си знаят.

Не плачи де, ну туй искам аз , мила :)
Виж колко са мъдри бабите, нали!
Благодаря ти за милите думи!

Преди време майка ми води с мен подобен разговор... Чувствах се ужасно!

Че си е ужасно, спор няма - така е!
Но...мъдро ми се види, и толкова...човешко е!
Хубава да е вечерта ти!

лек да е денят ти и звездна вечерта...;)

нека е повече смехът ти.
Благодаря ти , че намина от тук!
Хубава да е вечерта ти!

Достойно за филмиране .......
Много мъдри са нашите баби и са толкова добри-нали?

Мъдри са и още как, и мили са , и как хитруват...
Дето се вика те се връщат от там , накъдето ние сме се запътили - усещат какво мислим, знаят как да ни подскажат по - лекия път към търсените от нас неща...
Хубаво е, много е хубаво да ги има!